01.03.2011 21:24:01

Напоследък двегодишната ми дъщеря заспива трудно. В студените дни не успява да оползотвори енергията си. Освен това вече й е скучно вкъщи.

Опитвам да й привлека и задържа вниманието по всякакви начини, но е трудно. Тя е изключително активна и "скача" от занимание на занимание, а този маратон най-често завършва с поредица от бели.

25.02.2011 22:44:26

Коя е любимата ти приказка от детството? Ако си отговориш честно, ще разбереш защо животът ти е такъв, какъвто е. Съвременната психология е на мнение, че приказките кодират нашите житейски роли. Точно най-обичаната от нас приказка е определяща при изписването на сценария на нашия живот. И също любимата ни приказка би могла да разкрие логиката на постъпките ни.

Четенето на приказки е задължителен ритуал в отношенията между родители и деца. Малките човечета определено ги обичат. Но колко внимателно подбираме какво да им прочетем? Отчитаме ли важната им роля във възпитанието? Всъщност, и с приказките е както с всичко друго - дали ще влияят и как точно, зависи от конкретното дете.

24.02.2011 23:01:34

Изработени са от естествени материали - качествена дървесина, безопасни бои, лепила и лакове. Изключваме, разбира се, некачествените с китайски произход, обичайно обработвани с фолмалдехид.

Устойчиви са - за разлика от пластмасовите, които често не оцеляват дори и в рамките на деня на подаряване. Дървените можете да запазите за много дълго и след време да ги извадите от някой таен шкаф, за да поиграете с внуците. Разказвайки им колко радост и топлина са носили на мама или татко.

21.02.2011 23:33:08

В една идеална ситуация бих искала да имам поне четири деца. От малка гледам със завист на големите семейства. За мен пълната с деца къща си е дар. Засега съм майка на две момичета. За второто имах колебания, така че май съм приключила с личния принос към демографията. За жалост. Но днес, на всички близки и познати бих казала - действайте! Онзи прословут "подходящ" момент, който все чакаме може и да не успеем да го случим. Действайте и не оставайте с по едно дете.

Едно... Да растеш сам със сигурност е... самотно. При това в днешния свят на егоизъм и отчуждение. Освен това - да укротиш и пребориш безкрайните очаквания на майката и на бащата, на бабите и на родата, не е товар само за едни крехки самотни плещи. Е, сигурно си има и предимства.

18.02.2011 23:13:05

Когато бях много малка, съжалявах че нямам по-голям брат. Вероятно съм имала нужда някой да ме защитава и да ме учи на лудории. В ранните тийн години пък исках да имам сестра. Сигурно ми е липсвала добра приятелка, с която да си споделям терзанията. Всъщност, имам почти три години по-малък брат, с когото днес говоря за всичко. А и вярвам, че мога да разчитам на защита... ако се наложи.

Разликата във възрастта на моите дъщери е малко повече от 23 месеца. Има много за и против второто дете да е родено скоро след първото. За мен също изглеждаше страшно и уморително, но днес тази разлика ми се струва идеална. Не е лесно, разбира се, но кой е казал, че деца се гледат лесно. Независимо на каква възраст са. А и всяко дете си иска своето време и енергия от мама и тате - независимо на колко години е.

17.02.2011 23:51:55

Вместо да оставям децата си да гледат безизразно телевизия всяка вечер, се опитвам да измислям за тях интригуващи игри, които да уплътнят по-адекватно няколкото часа преди сън.
 
Наскоро научих една интересна „техника” от арт терапията, която беше посрещната от момчетата с огромен интерес. 

17.02.2011 23:35:14

Може ли да се отглежда и възпитава дете по книга? Нещо като "ръководство за употреба"... Не се наемам с категоричен отговор. Но аз лично имам нужда да чета - когато забременях за първи път, това занимание си "дойде" съвсем естествено. Първоначално книги, статии за бременност и пренатално възпитание. По-късно, след раждането - исках да знам какво да очаквам във всеки един момент от развитието на детенцето ми.

Разбира се, научих много от общуване с майки, посещаване на курс за бъдещи родители и часове четене на страници в интернет. Но пък книгите по конкретна тема са нещо твърде полезно - нещо като учебници за живота. Това не ги прави универсално мъдри или без грешки, но определено имам нужда да ги чета и смятам да продължавам. А как намирам време - с пълна пара практикувам мултитаскинг: гледането на телевизия изобщо не ми пречи на четенето. Дори ми помага да се концент

16.02.2011 22:44:37

Да родиш дете, да отгледаш дете, да възпиташ дете. Мислим си, че не се изисква кой знае какво, особено в началото. Но веднъж тръгнал по този път, разбираш три неща. Първо - връщане назад няма. Второ - с всяка крачка ролята ни в живота на този малък човек става все по-важна и по-отговорна. И трето - с всеки изминат километър този път става все "по-трънлив", с все по-затормозяващи ни въпроси: "Правилно ли постъпвам?", "Може ли да има и друго решение?", "Рано ли е още?".

Веднъж разбрала цялата тежест и "достолепност" на това ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ, захвърлям всичко и се втурвам в щури игри. Да, всичко е игра и детето възприема света, усвоява умения, трупа знания играейки. Така и аз се върнах към детските игри и започнах да се уча да играя, отново.

15.02.2011 23:57:17

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...

15.02.2011 19:39:53

За много родители детските страхове са глупави. Въпреки това, за самите деца, ужасяващите чудовища и странните шумове през нощта са напълно реални.
 
Около втората си година детето може да започне да се страхува от неща, които не са го плашили преди това - кучето на съседа, тъмното, високите гласове, дори течащата вода в банята.