В една идеална ситуация бих искала да имам поне четири деца. От малка гледам със завист на големите семейства. За мен пълната с деца къща си е дар. Засега съм майка на две момичета. За второто имах колебания, така че май съм приключила с личния принос към демографията. За жалост. Но днес, на всички близки и познати бих казала - действайте! Онзи прословут "подходящ" момент, който все чакаме може и да не успеем да го случим. Действайте и не оставайте с по едно дете.

Едно... Да растеш сам със сигурност е... самотно. При това в днешния свят на егоизъм и отчуждение. Освен това - да укротиш и пребориш безкрайните очаквания на майката и на бащата, на бабите и на родата, не е товар само за едни крехки самотни плещи. Е, сигурно си има и предимства.

Две... Означава вечна битка, ревност, скрити страхове, луда конкуренция, борба за любовта на мама. Макар, че това е съвременния идеал и модел на семейство, там винаги има опозиция. Между две деца винаги има едно друго аз, което иска да ти открадне и мама, и татко, и целия свят, и тебе самия дори!

Три... Мечта за много родители. Изглежда супер - баланс и богатство. Второто и третото получават много от по-голямото, от вече по-опитната мама, от по-сигурния в себе си татко. Затова по-лесно развиват самоувереност и самостоятелност. Но когато са трима е твърде вероятно да се прояви синдромът на средното дете - първото винаги е давано за пример, третото е най-глезеното... второто отнася критиките.

Четири... Достатъчно много да могат да водят войните си и да се утешават взаимно. Достатъчно малко, за да не се изгубят в тълпата. Идеалната бройка за мен. Дава ми усещане за хармония. А и колкото повече деца, толкова майката би била по-организирана и би намирала време за всичко - за всяко охлузено коляно, за всяко паднало зъбче, за всяка нова картина или построен замък.

И повече... Май вече става прекалено, колкото и да се умиляваме, като гледаме новини за семейства с по 5-6-7 деца. Грижите по децата не са само физически и битови - да са облечени, обути, нахранени и заведени на училище - това не е достатъчно. Децата имат нужда от духовна храна, от време. Децата имат нужда да опознават света от родителите си, а не от други деца. В една хубава книга ("Селестинското пророчество") прочетох нещо жегващо: "хората трябва постепенно да разберат, че не бива да създават деца, когато няма поне един възрастен, способен да посвети цялото си внимание през цялото време на всяко едно от тях."

Ако вече сте се убедили, че е по-добре да отгледате повече от едно дете, бъдете сигурни, че това ще донесе само позитивности за мъниците. Ще израснат загрижени и отговорни към потребностите на другите. Ще се научат на взаимопомощ и на ценни социални умения. А и самите вие ще станете по-толерантни и търпеливи.

Хората са различни. Едни имат енергия и желание да отгледат седем деца, други пък - нито едно. Раждането на неограничен брой наследници не е задължително добродетел. Добродетел е да отгледаш децата си с любов и осъзната отговорност. Защото животът е кратък, а бебетата неусетно порастват и хукват презглава да се радват на обич някъде далеч от нас. Важното е във въртележката на ежедневието да не изпускаме неповторимите мигове, които можем да споделим с тях. Важното е децата ни да са с усмихнати очи.

Снимка: Flickr