09.02.2011 21:48:51

В една от своите книги Хорхе Букай разказва следната история:
 
Една жена приготвяла великолепно печено прасенце. Всеки път режела ушите му.

08.02.2011 12:43:59

Преминавайки през каналите с дистанционно в ръка, попаднах на сериал, в който болница организира курс за бъдещи татковци. Единият от лекторите беше педиатър, който с леко грубо телефонно обаждане успя да накара мастит бизнесмен, загрижен единствено за печеленето на пари, да хване куклата-макет и да се учи как се сменя памперс. Този епизод ме накара да се замисля как стоят нещата с татковците по нашите географски ширини.
 
Познавам мъже, за които раждането, отглеждането и възпитанието е женска работа, нали затова майката ползва отпуск по майчинство цели две години. Мъже, които погнусени излизат от стаята при всяка смяна на памперса.

07.02.2011 09:43:10

Преди време с мъжа ми ходихме на футболен турнир, за да гледаме голямото ми момче, което трябваше да премери сили с деца от другите детски градини.
 
Беше страхотно! Толкова много малки момчета, облечени в специални екипчета, които се събираха на групи с треньора си, обсъждаха стратегии, и се опитваха да отбележат гол.

04.02.2011 22:44:58

Обичам детството си! Без ходенето на училище и домашните! И без съботните предиобеди - тогава трябваше да чистим и подреждаме, а аз си бях мързеливо дете. Обичам спомена за събота късен следобед! Обичам начина, по който ухаеше къщата през почивните дни - разноцветно, вкусно и... специално.

Неделните палачинки, които винаги бяха топли, когато се събуждахме с брат ми. Бъдни вечер и Коледа, които винаги посрещахме с едни и същи ритуали и с едно и също меню. С любов си спомням, че получавахме два подаръка - един за Коледа и един за Нова година. И купищата шоколади, които придружаваха всеки подарък. Обичам да си спомням как си ги поделяхме с брат ми, защото мама хитро ни подаряваше различни, за да опитаме повече видове.

04.02.2011 10:26:52

Имам момче. Според мъжа ми, то е най-хубавото момче в целия свят. Той обича да повтаря това и се кълне, че не е защото е нашето детенце. Аз обаче знам, че е точно заради това. Усмихвам се и нищо не казвам.
 
Моето момче е с къса руса коса. Подстригахме го почти като войник един летен ден в банята, а то се мяташе и викаше. После се хареса много. Ние харесахме формата на главичката му - правилна, кръгла, съвършена. Купихме му розови очила и момчето ми заприлича на миниатюрна рок звезда. И като че ли го разбираше, надуваше се и беше много гордо.

03.02.2011 17:39:25

Тези дни реших да си водя дневник как разговарям с децата си. Вид самонаблюдение, с цел корекция и самоусъвършенстване. С бебето е лесно - обичайно тя е спокойна, усмихната, не протестира почти за нищо. Виж, с голямото ми момиченце е доста по-трудно - тя е в периода на бебешкия пубертет, а аз лесно "паля".

Какво съм записала в дневника си ли? Вероятно същите неща, които всяка майка би записала. Е, като изключим патологичните случаи и майките-истерички. "Простачке" и "идиотке" определено не са в моя речник, още по-малко като обръщения към децата. Но съм чувала подобни по детските площадки. Жалко! Специалистите осъждат такова говорене. Думите нараняват и по-страшно - оставят следи, формират личността на детето.

03.02.2011 17:17:19

Поздравления - очаквате бебе! Ако вече си имате домашен любимец, трябва да му помогнете да се приспособи към новото човече, което скоро ще стане част от вашия дом.
 
В много отношения ситуацията напомня на стреса за голямото момче или момиче при появата на второто дете. Ако се запознаете с най-честите трудности и следвате няколко лесни правила, ще намалите стреса на вашия домашен любимец, ще му помогнете да свикне с бебето и ще се уверите, че той е точно там, където му е мястото - при вас и вашето семейство.

01.02.2011 23:33:11

Съвременните деца гледат наистина много телевизия - средно между 3 и 4 часа на ден. Ето защо тя има изключително силно влияние върху изграждането на ценностна система и оформянето на бъдещия им характер.  
 
По-голяма част от днешните телевизионни предавания показват насилие в най-различни форми. Много изследвания на техните директни ефекти върху децата и тинейджърите установяват, че:

31.01.2011 23:58:47

Още в наивните си юношески представи за майчинство бях твърдо решена, че ще гледам децата си у дома, докато навършат поне три години. После забременях, родих и се научих да не следвам фанатично установени от мен самата норми, а да се вслушвам, вглеждам и водя от дъщерите си. За радост, обаче, често предварителните ми планове се оказват в синхрон с темперамента и потребностите на малките. (Ще излезе вярно, че децата избират родителите си).

На този етап, нито радикалното ми мнение по отношение на яслите е променено, нито детето ми с неговите 2 години и 3 месеца е подсказало потребност да посещава подобно заведение.

28.01.2011 12:53:33

През 1985г. излиза един "бестселър", който съветва младите родители да оставят бебетата да плачат на интервали до 45 минути без да реагират, за да ги тренират да спят сами. Ако детето плаче толкова силно, че повърне, родителите трябва да изчистят и отново да излязат. „Ако го възнаграждавате за повръщането с оставането си при него, само ще го научите, че това е добър начин да получи каквото иска", твърди д-р Фербер в книгата си "Разрешете проблемите със съня на вашето дете”.

Чували ли сте това име - д-р Фербер? Човекът вероятно е имал само добри намерения, но това не прави методът му - станал популярен като "ферберизация" - по-малко жесток и зловреден, подходящ за дресиране на "послушно", но не и за отглеждане на спокойно и уверено дете. Факт е, обаче, че изолирането на детето в самостоятелна стая още от първия му ден на този свят е много разпространено, особено в така