Може ли да се отглежда и възпитава дете по книга? Нещо като "ръководство за употреба"... Не се наемам с категоричен отговор. Но аз лично имам нужда да чета - когато забременях за първи път, това занимание си "дойде" съвсем естествено. Първоначално книги, статии за бременност и пренатално възпитание. По-късно, след раждането - исках да знам какво да очаквам във всеки един момент от развитието на детенцето ми.
Разбира се, научих много от общуване с майки, посещаване на курс за бъдещи родители и часове четене на страници в интернет. Но пък книгите по конкретна тема са нещо твърде полезно - нещо като учебници за живота. Това не ги прави универсално мъдри или без грешки, но определено имам нужда да ги чета и смятам да продължавам. А как намирам време - с пълна пара практикувам мултитаскинг: гледането на телевизия изобщо не ми пречи на четенето. Дори ми помага да се концентрирам. Така съчетавам приятното с още по-приятното, докато децата спят.
Познавам родители, които твърдят, че възпитаването не става с четене. Замислих се - дали пък само по-неуверените родители (като мен) имат нужда да си сверяват посоката с авторитети? Все пак, който и да е автор на едно четиво, то той излага просто своята гледна точка. Освен това, на родния пазар има предимно преводи на чужда литература по въпросите, свързани с детската психология, отглеждането и възпитанието. А те не отразяват особеностите на националния манталитет, условия и среда.
Не че четенето може да навреди. Напротив. Но винаги е добре да се отсява, да се чете от "определена дистанция", да се пречупва през собствената ни индивидуалност и тази на децата. С израстването на моите момиченца все повече разбирам, че няма определени норми в развитието. В този смисъл - някои "книжни" препоръки и постановки биха могли излишно да притеснят, да стресират младите родители. Например, времето на проговаряне, реда на поникване на зъбки, прохождането.
Понякога... дори почти винаги, истината е в самите нас. Инстинктите на една майка не биха я подвели. Майката със сърце усеща как да се държи с детето, как да го възпитава, какво да му забрани. Книгите насочват, но могат ли да ни дават правилата как да постъпваме? По-скоро наистина подсилват онази увереност, която споменах.
Моята увереност подхранвам и с четене на литература, която ме учи как да усъвършенствам сама себе си. Или просто ми доставя удоволствие. Това за мен е деликатен начин да постигам хармония, което пък само по себе си е добър личен пример - ключов момент във възпитанието.
Въпреки че няма да се откажа да чета, ще си призная нещо. Най-точни и хармонизиращи на разбиранията ми съвети, по отношение на отглеждането на деца, получавам от две мои близки жени. Едната е майка на три, а другата на пет деца. Тяхната майчина интуиция е толкова развита, че сякаш притежава всички отговори.
Но, ВНИМАНИЕ! Отговорите на притесненията ми за здравословното състояние на децата си не търся в книги. Нито в ИНТЕРНЕТ. Не се и обаждам на приятелка за бърза диагноза. За това се доверявам на педиатрите. Четенето е само за обща култура и информация. Разбира се, не викам линейка след всяко бебешко кихане. Но и не се жалвам във форуми, с молба други майки да ми "напишат рецепта".
Ако пък сте от родителите, на които изобщо не им се занимава с четене - има алтернатива. Има, поне в по-големите градове, където в специализирани центрове се организират срещи на родители. Нещо като "живи" форуми, водени от специалист. Обсъждат се трудностите във възпитанието - всяка майка разказва лични ситуации. Получената информация е много ценна, защото е дадена през личния пример и с елементи на психодрама.
Ако и този начин не ви допада - допитвайте се до свекървата.
Но с книги, форуми или роднински съвети - основният елемент на възпитанието е любов.
Снимка: Flickr
