Когато бях много малка, съжалявах че нямам по-голям брат. Вероятно съм имала нужда някой да ме защитава и да ме учи на лудории. В ранните тийн години пък исках да имам сестра. Сигурно ми е липсвала добра приятелка, с която да си споделям терзанията. Всъщност, имам почти три години по-малък брат, с когото днес говоря за всичко. А и вярвам, че мога да разчитам на защита... ако се наложи.

Разликата във възрастта на моите дъщери е малко повече от 23 месеца. Има много за и против второто дете да е родено скоро след първото. За мен също изглеждаше страшно и уморително, но днес тази разлика ми се струва идеална. Не е лесно, разбира се, но кой е казал, че деца се гледат лесно. Независимо на каква възраст са. А и всяко дете си иска своето време и енергия от мама и тате - независимо на колко години е.

Все пак - кои са "лошите" страни на това да си родител на породени деца?
Бременността е много по-изморителна: почти през цялото време си на крак, често сгъната на две, тичаща след топката ... че и носейки на конче бъдещата кака (или батко). Да спиш колкото искаш, да лежиш, когато пожелаеш, че дори и да ти прилошее - това е невъзможно с дете под три години.

Изключителната умора: във всеки един момент поне едно от децата е будно, иска да играе, да му се чете приказка, да яде, да плаче ... Или просто да капризничи. Не споменавам моментите, в които мрънкат и двете деца. А теб безсилието те е стиснало в яка хватка.

Болезненото усещане, че все пренебрегваш едното от децата. Това чувство при мен е особено засилено по отношение на малкото ми момиченце, защото когато сестра й е била на нейната възраст, съм й отдавала цялото си време и енергия. Това с второто дете няма как да се случи. Но и обратното си е болка - кърмя, приспивам, повивам бебето, а "кака" в това време е на стенд бай и смирено ме чака да приключа.

Приспиването им е мноооого сложно. А недоспиването на майката - канон. Трудният период обаче приключва с края на първата голяма криза на по-малкото дете. Пък и е за предпочитане този период да се мине наведнъж - най-вече физическото изтощение и безсънието. А за децата малката разлика е чудесна.

Братче или сестриче, което е почти на неговите години е най-големият подарък, който можеш да направиш за първородното дете. Даряваш му приятел в игрите и в порастването. Даряваш близък човек за цял живот. Неописуема е любовта и радостта, с която се гледат една друга. И която ни носят на нас родителите.

Практическите предимства са, че майката поддържа доста добра форма. Чисто професионално - не се налага на два пъти да излизаш от строя. Всичко ти е познато и "отиграно" - износването на бебето, раждането и отглеждането му - колики, кърмене, захранване - нещата вторият път стават някак от само себе си. От тази гледна точка второто бебе се гледа почти само, защото правиш всяко нещо без излишни тревоги и без съмнение в правотата си.

Има и други плюсове, но те са преди всичко субективни - зависят от характера, душевността ти, житейският опит и момента, в който се намира семейството при появата на второто дете. За нашето семейство този вариант се оказа добър. Поне засега. Влагам цялата си надежда малките днес сестрички, утре да са първи приятелки. Но дали това зависи от разликата в годините им или от светоусещането и представите на самите родители?! Само бъдещето знае.

Снимка: Flickr