Ако ви е харесала първата част от нашата семейна лятна история, може би и продължението ще ви заинтригува.

Представете си на едно място 10 възрастни и 9 хлапета на възраст от 3 до 12 години! Липсваха ни само въженцето и табелката „Пионерски лагер”.

Силистар е един от последните плажове, които ни връщат в нашето детство със спокойствието си. Един особен соцмирис се носи във въздуха, за новото време напомня само безумната такса от 4 лв. за паркинг. Но и за това бързо намерихме решение. Събиращият таксата бе твърде сговорчив и сключихме добра финансова сделка.

Съседната шумна компания е на поне 2 метра разстояние, което позволява на децата спокойно да тичат, без да е нужно постоянно майките да напомнят: „Внимавай, ще напълниш с пясък хавлията на лелята!”. Мога спокойно да се излежавам на рогозката и да наблюдавам децата как строят пясъчни замъци на брега или плуват във водата.

Няма гърмяща музика и мирис на скара, просто защото има едно-единствено кафе. Ако обичате да приседнете на модерния бар с летен коктейл в ръка и да слушате до припадък последния музикален хит, това определено не е вашият плаж. Тук е първобитно и най-честата музика е плачът на поредното сърдито дете.

За общо учудване, това лято на Силистар има прекалено много червени водорасли. По тази причина, на третия ден решихме да пробваме как е на другия плаж – Бутамята. Там открихме нашето местенце, въпреки че беше на края на плажа – съчетание на плитко море за малките деца и скали за запалените риболовци от компанията.

Твърде често, когато разказвам за незабравимата ни лятна ваканция, познати споделят, че предпочитат да бъдат сами, за да не се съобразяват с другите. Аз обратно - не си представям вече лятната почивка само с нашето семейство. Не виждам как двама родители биха заместили щурите игри с приятелите.

Батковците с удоволствие (не винаги, но понякога) копаеха дупки в пясъка, в които малките скачаха по всевъзможни начини. Майките помагаха на малките госпожици да направят поредния пясъчен замък на Малката русалка. Опити за плуване с пояс, без пояс, с плавници и шнорхел. Някои от децата не успяваме да ги извадим от водата и под „Излизай от водата” разбираха края на морето, там където се разбиват вълните и затова винаги се налага пояснението „На сухия пясък”. Последният ден се питах дали дъщеря ми вече няма рибешка опашка и не се е превърнала в русалка от дългото стоене в морето. Други от малчуганите предпочитат пясъка и недолюбват водата, защото е мокра.

Не минава и без образователен момент – малките учат цветовете по флага на спасителната кабинка, по-големите се запознават със значението на зелен, жълт и червен флаг, както и защо трябва да се изпълняват нарежданията на спасителя.

Атракция за останалите деца на плажа се оказват няколкото хвърчила, които високо се реят в небето и които дори и малките се научиха да пускат. А за нашите деца атракция бяха батковците с варената царевица. Отдалече ги фиксираха и бързаха да вземат парички и да се наредят на опашка. Няма нищо толкова вкусно като царевицата на плажа! Може би само приготвените сутринта и охлаждащи се в хладилните чанти сандвичи могат да се мерят с нея. На плажа няма злояди деца. Там дори и тези, които не ядат големи количества по принцип, си хапват наравно с лакомниците.

И сред цялата детска гълчава, татковците имат време за по една бира, а майките – за по една разхлаждаща мента. Някои от възрастните се отдадоха на любимата си фотография, други на разходки, трети просто мързелуваха под чадъра. Предимството на голямата компания е и, че в даден момент възрастните могат да са взаимозаменяеми.

С деца на море си е екстремно преживяване, откъдето и да се погледне. Назад във времето останаха дните, когато на плаж отивах с една кърпа на рамо. Сега може да бъдем конкуренция и на цигански катун. Две деца (и те влизат в сметката, защото на връщане от плажа са твърде уморени, твърде гладни и твърде напечени от слънцето и мрънкането „Мамо, поноси ме” е неминуемо), кофички, лопатки и солидно количество фигурки за пясък, топка, чадър, чанта и аз. Уви, не се приключва с чантата и аз-ът. Надуваеми дюшеци, пояси, помпа (добре, че я има, защото не ми се мисли как ще ги носим всичките надуваеми играчки в надуто състояние), хладилна чанта, чанта за кърпи и дребни вещи и ако имаме късмет – без задължителните клечки, пръчки и торбички с мидички. И след цялото това велико преселение на народите, още ли искате да ме попитате колко минути е до плажа пеша? Ние ползвахме кола, колкото и да е смешно за малките разстояния в селото.

А вечерите? Как си уплътнявахме вечерите ли? Е, няма ги дългите до безкрайност редици от сергии, пълни с изобилието на цялата китайска икономика, по които да се „разхождаме” всяка вечер. Мен ако питате – и по-добре. Ако на някой му липсват – Ахтопол е на няма и 10 минути. Два батута, едно виенско колело и едно влакче – с това се изчерпват платените забавления за деца. Които на тях (децата) им омръзнаха (почти) на третия ден. Но пък има хубави катерушки и люлки в китна и добре поддържана градинка. Да живее авантата!

За семействата с малко по-големи деца, удоволствие и наслада за очите и душата са разходките до устието на река Велека по залез слънце. Е, ние ги пропуснахме и тази година, защото момчето ми все още е мързеливо и предпочита да го нося на ръце, вместо да ходи само. Така че, за това от първо лице – в някоя следваща година.

И за финал – екскурзията до с.Резово. Повечето от децата са на възраст, на която трудно проумяват понятието „държавна граница” и за тях това, че отсреща е държавата Турция нищо не означава. Но със страх поглеждат от стръмните скали, здраво стискайки мама или татко за ръка. С интерес разглеждат лодките на рибарите, мрежите и даляните.

Има още много и много. Нощното издирване на светулки, безкрайните разговори на децата от тайфата в тъмния двор, първите любовни трепети на дъщеря ми, както и един незабравим рожден ден. Естествено, някои от преживяванията ще си останат запазени за лична употреба.

Това беше нашето лято 2011. Надявам се след години, в спомените на децата ни, това лято да е съизмеримо с вълненията на героите от онзи неостаряващ сериал „Синьо лято”. Както и си пожелавам още много такива сини лета. Желая го и на вас!