Автор: mikki
Публикувано на: 16.08.2011 00:43:12

Рейтинг:

С

Ако ви е харесала първата част от нашата семейна лятна история, може би и продължението ще ви заинтригува.

 

Представете си на едно място 10 възрастни и 9 хлапета на възраст от 3 до 12 години! Липсваха ни само въженцето и табелката „Пионерски лагер”.

 

Силистар е един от последните плажове, които ни връщат в нашето детство със спокойствието си. Един особен соцмирис се носи във въздуха, за новото време напомня само безумната такса от 4 лв. за паркинг. Но и за това бързо намерихме решение. Събиращият таксата бе твърде сговорчив и сключихме добра финансова сделка.

 

Съседната шумна компания е на поне 2 метра разстояние, което позволява на децата спокойно да тичат, без да е нужно постоянно майките да напомнят: „Внимавай, ще напълниш с пясък хавлията на лелята!”. Мога спокойно да се излежавам на рогозката и да наблюдавам децата как строят пясъчни замъци на брега или плуват във водата.

 

Няма гърмяща музика и мирис на скара, просто защото има едно-единствено кафе. Ако обичате да приседнете на модерния бар с летен коктейл в ръка и да слушате до припадък последния музикален хит, това определено не е вашият плаж. Тук е първобитно и най-честата музика е плачът на поредното сърдито дете.

 

За общо учудване, това лято на Силистар има прекалено много червени водорасли. По тази причина, на третия ден решихме да пробваме как е на другия плаж – Бутамята. Там открихме нашето местенце, въпреки че беше на края на плажа – съчетание на плитко море за малките деца и скали за запалените риболовци от компанията.

 

Твърде често, когато разказвам за незабравимата ни лятна ваканция, познати споделят, че предпочитат да бъдат сами, за да не се съобразяват с другите. Аз обратно - не си представям вече лятната почивка само с нашето семейство. Не виждам как двама родители биха заместили щурите игри с приятелите.

 

Батковците с удоволствие (не винаги, но понякога) копаеха дупки в пясъка, в които малките скачаха по всевъзможни начини. Майките помагаха на малките госпожици да направят поредния пясъчен замък на Малката русалка. Опити за плуване с пояс, без пояс, с плавници и шнорхел. Някои от децата не успяваме да ги извадим от водата и под „Излизай от водата” разбираха края на морето, там където се разбиват вълните и затова винаги се налага пояснението „На сухия пясък”. Последният ден се питах дали дъщеря ми вече няма рибешка опашка и не се е превърнала в русалка от дългото стоене в морето. Други от малчуганите предпочитат пясъка и недолюбват водата, защото е мокра.

 

Не минава и без образователен момент – малките учат цветовете по флага на спасителната кабинка, по-големите се запознават със значението на зелен, жълт и червен флаг, както и защо трябва да се изпълняват нарежданията на спасителя.

 

Атракция за останалите деца на плажа се оказват няколкото хвърчила, които високо се реят в небето и които дори и малките се научиха да пускат. А за нашите деца атракция бяха батковците с варената царевица. Отдалече ги фиксираха и бързаха да вземат парички и да се наредят на опашка. Няма нищо толкова вкусно като царевицата на плажа! Може би само приготвените сутринта и охлаждащи се в хладилните чанти сандвичи могат да се мерят с нея. На плажа няма злояди деца. Там дори и тези, които не ядат големи количества по принцип, си хапват наравно с лакомниците.

 

И сред цялата детска гълчава, татковците имат време за по една бира, а майките – за по една разхлаждаща мента. Някои от възрастните се отдадоха на любимата си фотография, други на разходки, трети просто мързелуваха под чадъра. Предимството на голямата компания е и, че в даден момент възрастните могат да са взаимозаменяеми.

 

С деца на море си е екстремно преживяване, откъдето и да се погледне. Назад във времето останаха дните, когато на плаж отивах с една кърпа на рамо. Сега може да бъдем конкуренция и на цигански катун. Две деца (и те влизат в сметката, защото на връщане от плажа са твърде уморени, твърде гладни и твърде напечени от слънцето и мрънкането „Мамо, поноси ме” е неминуемо), кофички, лопатки и солидно количество фигурки за пясък, топка, чадър, чанта и аз. Уви, не се приключва с чантата и аз-ът. Надуваеми дюшеци, пояси, помпа (добре, че я има, защото не ми се мисли как ще ги носим всичките надуваеми играчки в надуто състояние), хладилна чанта, чанта за кърпи и дребни вещи и ако имаме късмет – без задължителните клечки, пръчки и торбички с мидички. И след цялото това велико преселение на народите, още ли искате да ме попитате колко минути е до плажа пеша? Ние ползвахме кола, колкото и да е смешно за малките разстояния в селото.

 

А вечерите? Как си уплътнявахме вечерите ли? Е, няма ги дългите до безкрайност редици от сергии, пълни с изобилието на цялата китайска икономика, по които да се „разхождаме” всяка вечер. Мен ако питате – и по-добре. Ако на някой му липсват – Ахтопол е на няма и 10 минути. Два батута, едно виенско колело и едно влакче – с това се изчерпват платените забавления за деца. Които на тях (децата) им омръзнаха (почти) на третия ден. Но пък има хубави катерушки и люлки в китна и добре поддържана градинка. Да живее авантата!

 

За семействата с малко по-големи деца, удоволствие и наслада за очите и душата са разходките до устието на река Велека по залез слънце. Е, ние ги пропуснахме и тази година, защото момчето ми все още е мързеливо и предпочита да го нося на ръце, вместо да ходи само. Така че, за това от първо лице – в някоя следваща година.

 

И за финал – екскурзията до с.Резово. Повечето от децата са на възраст, на която трудно проумяват понятието „държавна граница” и за тях това, че отсреща е държавата Турция нищо не означава. Но със страх поглеждат от стръмните скали, здраво стискайки мама или татко за ръка. С интерес разглеждат лодките на рибарите, мрежите и даляните.

 

Има още много и много. Нощното издирване на светулки, безкрайните разговори на децата от тайфата в тъмния двор, първите любовни трепети на дъщеря ми, както и един незабравим рожден ден. Естествено, някои от преживяванията ще си останат запазени за лична употреба.

 

Това беше нашето лято 2011. Надявам се след години, в спомените на децата ни, това лято да е съизмеримо с вълненията на героите от онзи неостаряващ сериал „Синьо лято”. Както и си пожелавам още много такива сини лета. Желая го и на вас!

Галерия Синеморец
С деца на море 2
Читателски коментари

jakdown - smartshah@Live.com 2016-08-12 13:18:40 0 отговори

jakdown - smartshah@Live.com

I think this is a standout amongst the most critical data for me. What's more, i'm happy perusing your article. Be that as it may, ought to comment on some broad things, The site style is flawless, the articles is truly awesome : D. Great job, here's to you

Анонимен 2016-01-10 14:53:52 0 отговори

Анонимен

I read your post and wieshd I was good enough to write it .

Твоят коментар
Избери самоличност
Регистриран потребител: Посетител Анонимен:

Потребителско име:

Парола:

Произволно име:

URL адрес: http://

Login with Facebook
Коментар:
Проверка:
CAPTCHA

Въведи кода от картинката:

Нашите спонсори




Последни галерии
autoblog.bg | motoblog.bg | travelblog.bg | mamablog.bg | fashionblog.bg | techblog.bg | funny.bg