За много родители детските страхове са глупави. Въпреки това, за самите деца, ужасяващите чудовища и странните шумове през нощта са напълно реални.

Около втората си година детето може да започне да се страхува от неща, които не са го плашили преди това - кучето на съседа, тъмното, високите гласове, дори течащата вода в банята.

На тази възраст детето вече има изградена представа за формите и размерите, но тя не е достатъчна, за да му създаде сигурност, че няма опасност то да бъде „просмукано” в канализацията или да "потъне" в тоалетната.

Децата често изпитват тревога при мисълта, че могат да бъдат изоставени от своите родители. Преди да навършат 2 години за тях е нормално да ви „забравят” малко след като излезете от полезрението им, затова те често остават тихи след като вие напуснете стаята или къщата.

За по-голямото дете вашето отсъствие е много по-болезнено. Ако се опитате да се измъкнете незабелязано, последствията ще бъдат по-тежки за него.

Страх от непознатото

Особено натоварващи за детето са моментите, свързани с преместване в друг апартамент, оставянето му при по-далечен роднина за цяла нощ или тръгването на училище.

Опитвайте се да туширате безпокойството му предварително - обяснете му какво му предстои и идете с него няколко пъти до новото училище преди началото на първия срок.

Страх от банята

Много деца се боят от ваната и от самата вода. Някои се ужасяват, че могат да "изтекат" в канализацията. Не е нужно да се карате или да насилвате детето. Дайте му една кофичка с вода, за да поиграе, преди да го изкъпете. Напълнете ваната съвсем малко и донесете любимите му играчки, за да се изкъпят с него. И никога не го оставяйте само.

Страх от кучета

Кучетата често са шумни, бързоподвижни и непредвидими. Много деца се страхуват от тях. Уважавайте страха на детето си – понякога той може да е напълно оправдан. Опитайте първо заедно с детето да наблюдавате кучето, а след това заедно тръгнете към него.

Ако решите, можете да погалите кучето, но никога не насилвайте детето си да го прави. Ако то само пожелае - позволете му.

Страх от тъмното

Много деца искат да спят на запалена лампа. Това по никакъв начин няма да увреди здравето им, дори да продължи с години.

По-малките деца се боят от змии и чудовища, които излизат от сенките в стаята. По-големите се страхуват от крадци и разбойници.

Говорете с детето си. Когато усети, че е готово, то само ще пожелае да спи на тъмно. Ако стане на 10, а лампата в стаята му продължава да свети през нощта, не се притеснявайте - нормално е.

Страхове на учениците

Когато детето тръгне на училище, чудовищата изчезват, за да се появят новите страхове. Децата често се сблъскват с побойници, появява се страхът от отхвърляне или от изпадане в неудобни ситуации, понякога се боят да се приберат сами вкъщи.

Те също изпитват страх от новините по телевизията, които показват брутални убийства, отвличане на деца, кражби и наркосделки.

Някои от децата сами си изработват стратегии за справяне със страхове, които вече са изпитали. Една от тях е, когато се приберат вкъщи, да пускат телевизора, за да не чуват страшни звуци или шумове.

Друга стратегия е да се крият под леглата или в дрешника, да запалват всички лампи в къщата, да водят дълги разговори по телефон или скайп с техни приятели.

Ролята на родителите

Страховете на детето ви зависят от предишния му житейски опит, от въображението му и от степента му на тревожност.

Ако някои страхове станат устойчиви, дайте време на детето си да ги пребори и се опитвайте да избягвате ситуации, които да ги провокират. Може да се окаже, че детето ви е способно да се справи за няколко месеца с тях.

Избягвайте да поучавате. Излишно е да използвате логиката, да се присмивате, да неглижирате или да насилвате детето си да не се страхува. Спомнете си вашето собствено детство. Колко често сте чували реплики като „Няма чудовища”, „Не бъди бебе”, „Погали кучето, няма да те ухапе”, „Няма никой под леглото ти”. Тези твърдения карали ли са ви някога да се почувствате по-добре?

Снимка: Flickr