Автор: syconium
Публикувано на: 15.02.2011 23:57:17

Рейтинг:

Добри

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...

Ако има идеал за родител, то той вероятно е добре балансирана "смесица" от добър приятел, авторитет и малко строгост. Но границите са трудно доловими - понякога грешим и залитаме в една или друга посока, а доста често и вместо авторитетни се превръщаме в авторитарни родители.

За да не греша твърде, опитвам да гледам с погледа на децата си. Правя, каквото е по силите ми, за да ги разбера - не просто да долавям нуждите им, а да вникна в това, което СА. Да им помогна да откриват себе си малко по малко, без да им натрапвам собствения си светоглед. Без да ги упреквам и без да ги съдя.

Приела съм за майчино задължение всекидневно да пълня емоционалните им резервоарчета - не ги оставям да заспят, без да им кажа, че много ги обичам... и че ги обичам, ВЪПРЕКИ че съм ги наказвала през деня. Като наливам редовно в резервоарчетата, си мисля, че възпитавам у тях нюх към това да разпознават ценния "пълнеж" и утре да се пазят от "плявата".

Опитвам се да бъда обективна, но и интуитивна. Обективно да преценявам силните и слабите им страни. И интуитивно да предугаждам как биха се чувствали щастливи. Пазя се, да не им натрапя моите си категории за "добро" и "лошо", за "качества" и "недостатъци". Важно ми е да им помогна да са в мир със себе си. Да, аз съм строителят, но материалът води.

Моя задача е да ги направя решителни и уверени, отстояващи себе си. За това от мънички ги побутвам да правят избори и да вземат решения. За мен те са ми равни. Не крия емоциите си от тях. Опитвам да не ги залъгвам и да обяснявам всичко с точните думи. Да се извинявам, когато греша.

Но и от мен децата ми очакват да определя границите, да им вдъхвам кураж, да ги хваля, но и да посочвам непозволеното. Да проявявам строгост дори. Макар, че се страхувам от коварния капан възпитанието да се превърне в едностранен процес и да спра да виждам сигналите, които децата ми подават.

Децата ми са мънички, но все по-честичко се улавям, че нещо някъде бъркам. А грешим, защото се учим на родителство "в движение". Но пък правилните преценки идват от опита. Опитът, обаче, идва от неправилните преценки.

 

Снимка: Flickr

Галерия Приятелство
Добри приятели
Читателски коментари
Твоят коментар
Избери самоличност
Регистриран потребител: Посетител Анонимен:

Потребителско име:

Парола:

Произволно име:

URL адрес: http://

Login with Facebook
Коментар:
Проверка:
CAPTCHA

Въведи кода от картинката:

Нашите спонсори




Последни галерии
autoblog.bg | motoblog.bg | travelblog.bg | mamablog.bg | fashionblog.bg | techblog.bg | funny.bg