17.03.2011 10:58:00

Следя неотлъчно новините, идващи от Япония. Преминах през много емоции. След леката паника, която изпитах, дойде съпричастността. А след тях и трезвата мисъл. Дадох си сметка, че дори и да имам бегла представа как да реагирам по най-добрия начин по време на бедствие, е редно да науча и децата си на това.

Изграждането на умения у детето да действа в реална ситуация на земетресение най-успешно се случва под формата на ситуационни игри. Разбира се, преди това е добре да сме запознали детето нагледно какво е земетресение, кое го предизвиква и какви са последиците.

14.03.2011 20:50:29

Случка първа
През изминалото лято горещините не ни "пускаха" по-далеч от най-близката до дома детска площадка. За късмет, тя е една от най-новите и най-поддържаните в града. Дъщеря ми, тогава на година и половина, много обичаше да събира боклуците около пейките и да ги изхвърля по предназначение - в кошчето.

11.03.2011 21:48:37

Днес получих поздравително съобщение от Facebook за това, че кауза, която съм подкрепила е събрала 5 хиляди съмишленици. Каузата е да се въведе йога в училищата като трети час по физическо или свободно избираем предмет.

Смятам йогата, наред с плуването, за най-полезната двигателна активност и за деца, и за родители. Приятно се изненадах, че не малко хора мислят по този начин. За останалите реших да обобщя нейните ползи за децата.

10.03.2011 22:40:34

В моите ученически години за насилието и агресията на деца и тийнейджъри беше виновен хеви метълът. Сега са телевизията и компютърните симулации. Сякаш нещо неодушено може да носи вина. Не че смятам за приемливо телевизорът да боботи 24 часа в денонощие и 3-4 годишни да гледат кеч, докторски сериали или дори новини. Но и да се сатанизират медиите ми се струва твърде крайно бягство от лична отговорност.

Вярно е, че по каналите има ужасни сцени и че много от компютърните игри са изпъстрени с насилие, но и едните, и другите имат ясно посочени възрастови ограничения. Е какво от това - нали е толкова удобно да нарочим за виновни... кеча и Холивуд. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошите изблици - просто детето е "изперкало" от кеча.

09.03.2011 23:55:18

Голямото ми момче в момента е в предучилищна група и отчаяно се учи да пише в малка тетрадка с редове ченгелчета и букви...Нищо забавно, вдъхновяващо и интригуващо не откривам в безкрайното и еднообразно повторение на едни и същи досадни неща.
 
Затова много се зарадвах на книгата, която ми попадна. Неин автор е Едуард де Боно, който познавах като създател на метода на „шестте мислещи шапки”. Книгата се нарича „Creative Thinking” и се оказа еднакво забавна и за мен, и за децата.

09.03.2011 23:04:33

Децата сами започват да помагат на родителите си в домакинските задължения още от съвсем ранна възраст. За тях всичко е игра и те с удоволствие подражават на възрастните.
 
Едва проходило детето може да вземе даден предмет от едно място и да го постави на друго. Тази игра може да се използва, за да се приучи да подрежда играчките си впоследствие. През първите три години децата с охота и радост изпълняват родителските молби, но след това е възможно да срещнете отпор и нежелание. Не е редно да се повишава тон, да се заплашва или наказва детето, ако откаже да свърши нещо. Родителят трябва да опита под формата на ролева игра, или като състезание, да привлече вниманието му. Друг начин да бъдат привлечени вниманието и интересът на детето да помага в домакинството, е чрез очаквана награда. Не е необходимо тя да е материална или пък за конкретната задача. По-добрият вариан

08.03.2011 22:24:08

Ако има нещо, заради което пазя скрито несъгласие с методите на родителите ми, то е че ме лишиха от правото ми на личен опит. Вселената, Бог... или който както си го нарича - ни е осигурила най-големия дар - ИЗБОРЪТ. Изборът ни е даденост, която изразяваме по подразбиране. Сами да изберем, да преживеем своите избори и да носим отговорност за тях.

Сега се опитвам да се самодисциплинирам така, че да оставя децата си да минат през всичко сами. Да направят своите грешки чрез личните си избори. Не смятам, че е възможно да науча децата си, че всичко е постижимо, че няма невъзможни неща, че изобилието е за всички, че не е нужно да са "добри", за да са неповторими. Не мисля, че мога да им преподам "велики уроци", както твърди един популярен автор.

07.03.2011 23:30:19

Докато четях поредната статия в нета как телевизията възпитава агресивни деца, се замислих какво беше преди години, когато аз бях дете.
 
Тогава се гледаше по-малко телевизия, факт. И повече играехме навън. Но какви бяха игрите ни? На стражари и апаши, правехме си разни самоделни бомбички, да, да, от онези, с парашутчето от найлонова торбичка.

04.03.2011 17:59:08

За да възпитам правилно децата си и да ги науча на някои елементарни навици, ми се наложи да създам заедно с тях правила, които те да спазват.
 
Един ден просто седнахме и започнахме да пишем. Ето какви са нашите правила:

02.03.2011 22:09:40

Не само покрай големите празници - всеки ден се замислям защо много от българите сме многознаещи, но неинициативни; многоможещи, но посредствени; вътрешно неуверени в себе си, но иначе биещи се в гърдите; сервилни с "чуждите", но отчуждени вътре в собствените си семейства.

Ясен е отговорът за мен - въпрос на традиции във възпитанието. Не особено полезни традиции. Традиции на едно авторитарно родителство. To забранява, ограничава, избира вместо теб, наказва и изисква ... като от обект. Контролира те, но въпреки това никога не те одобрява.