Вместо да оставям децата си да гледат безизразно телевизия всяка вечер, се опитвам да измислям за тях интригуващи игри, които да уплътнят по-адекватно няколкото часа преди сън.

Наскоро научих една интересна „техника” от арт терапията, която беше посрещната от момчетата с огромен интерес. 

Купих бял картон и помолих и двамата да легнат на пода, а аз очертах телата им с флумастер. После ги накарах да оцветят фигурите - тоест, да нарисуват самите себе си - с очи, уши, нос, ръце и всичко останало.

Децата бяха очаровани. Те наистина дадоха „всичко от себе си” и създаваха собствените си портрети, а после обясняваха с охота защо са нарисували панталоните с толкова петна, защо имат брада и сини, а не кафяви очи...

Изрязахме и залепихме фигурите на стената. Те са в естествен размер и са много забавни.

Вече си представям как можем да направим същото „упражнение” след една година, за да видим колко ще са пораснали моите момчета и как ще се „възпроизведат" отново върху бялото платно.