09.03.2011 23:04:33

Децата сами започват да помагат на родителите си в домакинските задължения още от съвсем ранна възраст. За тях всичко е игра и те с удоволствие подражават на възрастните.
 
Едва проходило детето може да вземе даден предмет от едно място и да го постави на друго. Тази игра може да се използва, за да се приучи да подрежда играчките си впоследствие. През първите три години децата с охота и радост изпълняват родителските молби, но след това е възможно да срещнете отпор и нежелание. Не е редно да се повишава тон, да се заплашва или наказва детето, ако откаже да свърши нещо. Родителят трябва да опита под формата на ролева игра, или като състезание, да привлече вниманието му. Друг начин да бъдат привлечени вниманието и интересът на детето да помага в домакинството, е чрез очаквана награда. Не е необходимо тя да е материална или пък за конкретната задача. По-добрият вариан

08.03.2011 22:24:08

Ако има нещо, заради което пазя скрито несъгласие с методите на родителите ми, то е че ме лишиха от правото ми на личен опит. Вселената, Бог... или който както си го нарича - ни е осигурила най-големия дар - ИЗБОРЪТ. Изборът ни е даденост, която изразяваме по подразбиране. Сами да изберем, да преживеем своите избори и да носим отговорност за тях.

Сега се опитвам да се самодисциплинирам така, че да оставя децата си да минат през всичко сами. Да направят своите грешки чрез личните си избори. Не смятам, че е възможно да науча децата си, че всичко е постижимо, че няма невъзможни неща, че изобилието е за всички, че не е нужно да са "добри", за да са неповторими. Не мисля, че мога да им преподам "велики уроци", както твърди един популярен автор.

07.03.2011 23:30:19

Докато четях поредната статия в нета как телевизията възпитава агресивни деца, се замислих какво беше преди години, когато аз бях дете.
 
Тогава се гледаше по-малко телевизия, факт. И повече играехме навън. Но какви бяха игрите ни? На стражари и апаши, правехме си разни самоделни бомбички, да, да, от онези, с парашутчето от найлонова торбичка.

02.03.2011 22:09:40

Не само покрай големите празници - всеки ден се замислям защо много от българите сме многознаещи, но неинициативни; многоможещи, но посредствени; вътрешно неуверени в себе си, но иначе биещи се в гърдите; сервилни с "чуждите", но отчуждени вътре в собствените си семейства.

Ясен е отговорът за мен - въпрос на традиции във възпитанието. Не особено полезни традиции. Традиции на едно авторитарно родителство. To забранява, ограничава, избира вместо теб, наказва и изисква ... като от обект. Контролира те, но въпреки това никога не те одобрява.

02.03.2011 14:28:49

В навечерието сме на 3-ти март - националният празник на България. Помислихте ли как да го отбележите, как да запознаете децата си с важността на утрешния ден?
 
Миналата година за първи път решихме да направим нещо по-специално, да отпразнуваме семейно денят на Освобождението. Предишните години синът ни беше твърде малък, за да разбере какво се случва. Избрахме най-близкия и удобен вариант - посетихме къщата-музей "Васил Левски" в Карлово. Децата за първи път посещаваха  музей. Бях със смесени чувства, дали ще им е интересно, дали ще се държат подобаващо. Множеството посетители, празнично разветите знамена създаваха едно особено усещане, във въздуха се носеше патриотичен дух. Децата с интерес слушаха разказа на баща им за Левски, за борбата му срещу потисниците. Дъщеря ми разпитваше какво представлява всеки от ст

23.02.2011 21:01:20

Очаквали ли са от теб да бъдеш послушна? Да бъдеш слаба и нежна или пъргава и атлетична? Да имаш калиграфски краснопис? На пет годишна възраст да четеш френски, а на седем - латински?

Очаквали ли са да бъдеш най-умната в класа? Да имаш само отлични оценки? Да свириш на поне два инструмента и задължително да станеш балерина?

21.02.2011 23:33:08

В една идеална ситуация бих искала да имам поне четири деца. От малка гледам със завист на големите семейства. За мен пълната с деца къща си е дар. Засега съм майка на две момичета. За второто имах колебания, така че май съм приключила с личния принос към демографията. За жалост. Но днес, на всички близки и познати бих казала - действайте! Онзи прословут "подходящ" момент, който все чакаме може и да не успеем да го случим. Действайте и не оставайте с по едно дете.

Едно... Да растеш сам със сигурност е... самотно. При това в днешния свят на егоизъм и отчуждение. Освен това - да укротиш и пребориш безкрайните очаквания на майката и на бащата, на бабите и на родата, не е товар само за едни крехки самотни плещи. Е, сигурно си има и предимства.

18.02.2011 12:26:11

Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.
 
Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за

15.02.2011 23:57:17

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...

14.02.2011 14:30:38

В последните дни попадам все на изследвания колко нездравословно се хранят днешните деца. Че храната е некачествена, че дори и плодовете и зеленчуците са пълни с менделеевата таблица – спор няма. Но дали само храната е виновна за затлъстяването при малчуганите?
 
Някъде, улисани в здравословното хранене и в търсене на биохрани и все по-полезни диети, забравихме, че и движение е нужно, не само добра храна.