Очаквали ли са от теб да бъдеш послушна? Да бъдеш слаба и нежна или пъргава и атлетична? Да имаш калиграфски краснопис? На пет годишна възраст да четеш френски, а на седем - латински?
Очаквали ли са да бъдеш най-умната в класа? Да имаш само отлични оценки? Да свириш на поне два инструмента и задължително да станеш балерина?
Очаквали ли са от теб от малко момиче да си добра домакиня? Да изпълняваш стриктно поставени задачи? Да правиш торти и да миеш съдовете вечер? Да ти завиждат всички момиченца в квартала?
Очаквали ли са от теб да рецитираш стихове на роднински сбирки? Да пееш като славейче? Да си винаги любезна и усмихната? Да не знаеш какво е "лошо настроение"?
Очаквали ли са от теб да си като еди-кое-си дете на еди-коя-си съседка? Да си винаги спретната и сресана? Да не мечтаеш, а "да си гледаш учението"?
Очаквали ли са от теб да станеш лекар? Адвокат, учител, телевизионен журналист? Да се омъжиш за рус, синеок и много богат мъж?
Очаквали ли са... да следваш родителските желания и мечти, неслучени амбиции? Да си умна, но само по един определен начин? Да се вслушваш винаги, защото "те знаят кое е най-добре за теб"? Да не се опитваш да проявяваш по уникален начин своя уникален талант? Да нямаш потребности и да се задушаваш от техните? Очакваха! А ти така ги разочарова! Но поне дишаше свободно!
Сега обаче очакваш от твоето неродено дете... да е момче. Или момиче. Да не плаче. Да е ... Очакваш, но то ще те разочарова. Защото си има свои мечти, потребности, характер, темперамент. И не се нуждае от твоите - има нужда само от личния ти пример как само да си създава щастие. Има нужда от безусловната ти любов и подкрепа.
И аз като теб имам грях към деца си - преди да се родят, много исках да са момчета. Но си научих урока! Сега уча други родителски уроци - някои по трудния начин, като греша. Други - по по-лесен, чрез чуждия пример. И в този дух - много харесвам един пасаж, писан от Дийпак Чопра. Наслади му се и ти!
"Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие. Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъщери. Отново и отново им повтарях, че има причина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизително от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казвах им: „Не искам никога да се безпокоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тревожи. Не желая да се съсредоточавате само върху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вниманието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален талант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него." В края на краищата те влязоха в най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мислите им са съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата."
Снимка: Flickr
Аз също очаквам, тайно се надявам,но без да изисквам от дъщеря ми или да й налагам модели. Аз свободно избрах да бъда всички тези неща -послушна, балерина, юрист /странно съвпадение/ без да са го изисквали от мен. Още от сега дъщеря ми е свободна да си избира заниманията, сама учи, а аз само се опитвам да й давам подкрепа, че се справя, но не мога да отрека, че въпреки самостоятелноста й се надявам тайно да е добра, да успее и т.н. и т.н. - все пак съм й майка:)