Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.

Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за коли и камиони.

След време приказните книжки се превърнали в енциклопедии за древни времена, за близки и далечни места. Момичето и момчето с любопитство разлиствали страниците им, а книжките ги отвеждали в непознати светове.

Вечер, след дългия ден, изпълнен с игри и учение, момичето и момчето се сгушвали в леглото и тръгвали на пътешествие в света на книгите. Момичето, момчето и книжките се променяли, но едно нещо си оставало непроменено – тяхната взаимна любов.

Снимка: Flickr