Докато четях поредната статия в нета как телевизията възпитава агресивни деца, се замислих какво беше преди години, когато аз бях дете.
Тогава се гледаше по-малко телевизия, факт. И повече играехме навън. Но какви бяха игрите ни? На стражари и апаши, правехме си разни самоделни бомбички, да, да, от онези, с парашутчето от найлонова торбичка.
И ние гледахме Костенурките нинджа, които по агресия не се различават много от сегашните Бен 10 и Бакуган. Ами, издевателствата на подлата мишка Джери над горкия котарак Том? (Това е все още любимата ми анимация и винаги се смея с глас и сълзи над щуротиите им.)
И приказките си бяха същите. Вълкът изяждаше бабата и Червената шапчица в едната, а в другата цели седем козлета изгълтваше. И после агресорът ловец му разпаряше корема. Докато в сегашните подобрени версии даже го няма, а има някакъв татко, който с тояжка изгонва вълка, който пък не е изял бабата, защото тя била на пазар (може би в МОЛ-а?)
Дали наистина само телевизията и интернет са виновни за агресията у децата? Децата са попивателни на нашите чувства и емоции, повече копират нашите действия, отколкото научават от книжките. Замисляме ли се, че по-вероятно е ние самите да сме причината за това. Защото петгодишната ми дъщеря знае добре, че да си актьор е професия и че след серията, в която героинята е убита, актрисата си отива у дома при своите деца, както аз се прибирам при тях след работа. Но когато я чувам да се кара на брат си с моите думи в уста, пак ли филмът е виновен?
Снимка: Flickr
