Децата сами започват да помагат на родителите си в домакинските задължения още от съвсем ранна възраст. За тях всичко е игра и те с удоволствие подражават на възрастните.

Едва проходило детето може да вземе даден предмет от едно място и да го постави на друго. Тази игра може да се използва, за да се приучи да подрежда играчките си впоследствие. През първите три години децата с охота и радост изпълняват родителските молби, но след това е възможно да срещнете отпор и нежелание. Не е редно да се повишава тон, да се заплашва или наказва детето, ако откаже да свърши нещо. Родителят трябва да опита под формата на ролева игра, или като състезание, да привлече вниманието му. Друг начин да бъдат привлечени вниманието и интересът на детето да помага в домакинството, е чрез очаквана награда. Не е необходимо тя да е материална или пък за конкретната задача. По-добрият вариант е наградата да е за изпитателен срок, напр. ако изхвърля боклука в продължение на една седмица, ще го заведете на кино или в зоологическата градина.

Съществува и обратният модел – детето постоянно да предлага помощта си, дори и да не е по силите и възможностите му. Насочете вниманието му към подобно, но по-лесно занимание, като не забравите да подчертаете важността му. Например, ако детето иска да ви помага да белите картофите за вечерята, предложете му вместо това да ги измие.

Подгответе се за неуспехи при първите опити на детето да бъде помощник на мама или татко. С времето то ще придобие нужните умения и ще се справя все по-добре.

За да не загуби детето интерес към домакинските задължения, родителят трябва да му поставя задачи, съобразени с възрастта му, с уменията и знанията му, трябва да е сигурен, че детето ще успее да се справи.

Винаги благодарете на детето, когато е изпълнило някаква ваша поръка и подчертавайте важността на свършената работа, както и ползата за цялото семейство.

Снимка: Flickr