- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Преди време прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Не помня от къде е, нито кой е авторът, затова ще цитирам по памет. "Всичко, по-старо от 150 години или осем поколения е предмет на митологията".
Замислих се, че не си знаем родовата история дори и на половина. Преди няколко години с брат ми започнахме да правим родословно дърво, но успяхме да стигнем едва до дядовците и бабите на нашите родители.
Родители и деца - доверието е незаменимо
Гледам LOVE.NET, с дъщеря ми. Впечатлява ме особено един детайл: отношенията между майката и нейната дъщеря са претърпели пълен крах. Дъщерята планира бягство от къщи, и буквално в последния момент, майка й, провирайки се в задръстването на тясна софийска улица, се втурва обезумяла, за да я спре... А отстрани – известният ни слогън в зелено: Доверието е взаимно!
Да, доверието е взаимно, ценно, незаменимо. То е крехко, но на него градим всичко останало. С доверие и любов възпитаваме децата си. Важно е да го осъзнаем навреме! Защото ако доверието го няма, не можем да общуваме пълноценно с тях.
Когато аз и моите приятели бяхме деца, семейните вечери бяха обичайност. Днес не е така. Често родителите се прибират в различни часови пояси - хранят се поотделно, поотделно комуникират с децата.
Вероятно съм излишно сантиментална, но ме натъжава гледката на човек - без значение възрастен или дете, който вечеря сам. Събирането около трапезата след ползотворен ден е едно от най-приятните и полезни за "здравето" на семейната среда финализиране на вечерта.
Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.
Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.
Хората, които приемат близките си без желание да ги променят и контролират на всяка цена, обикновено са спокойни хора. Не знам коя е причината и кое следствието - знам, че резултатът е една много приятна, хармонична среда.
Ако си направим експеримент за няколко часа да записваме изразите, с които комуникираме с околните, е твърде вероятно да се окаже, че не одобряваме другите. (Отпърво себе си, но това е друга тема.) Не одобряваме и децата си. Или поне това е посланието, което те получават от нас - вербално и невербално.
Всички грешим, докато се учим да бъдем родители. Някои грешки водят до простуда на новороденото бебе, други до обелени колене. Но те не са драматични - част са от съвместното порастване на дете и родител.
Има обаче и грешки, които водят след себе си по-сериозни сътресения. Не проявяваме уважение към детето, наказваме го, не зачитаме желанията му и с всякакви средства за дресура пречупваме волята му... Подобно поведение само няколко години по-късно ще ни доведе до бетонната стена от проблеми на един неуверен в себе си, изтъкан от самоусещане за малоценност човек.
Десет въпроса за детската стая
Кога да отделим детето в самостоятелна стая?
До третата година детска стая не е необходима. Дори е възможно отделянето на бебето да създаде проблеми, защото то все още има нужда от близък контакт с мама. Когато започне да се самоутвърждава, да изследва света само - тогава е време за лично пространство. Препоръчително е детето да има своя стая най-късно когато тръгне на училище.
Великденските пости са в ход и много хора, които досега не са постили, тази година са решили да пробват.
Въздържането от месни и млечни храни е безкрайно полезно за организма, защото му дава възможност да се прочисти и да заработи по-добре, подобно на добре смазана машина.
Следя неотлъчно новините, идващи от Япония. Преминах през много емоции. След леката паника, която изпитах, дойде съпричастността. А след тях и трезвата мисъл. Дадох си сметка, че дори и да имам бегла представа как да реагирам по най-добрия начин по време на бедствие, е редно да науча и децата си на това.
Изграждането на умения у детето да действа в реална ситуация на земетресение най-успешно се случва под формата на ситуационни игри. Разбира се, преди това е добре да сме запознали детето нагледно какво е земетресение, кое го предизвиква и какви са последиците.
Днес получих поздравително съобщение от Facebook за това, че кауза, която съм подкрепила е събрала 5 хиляди съмишленици. Каузата е да се въведе йога в училищата като трети час по физическо или свободно избираем предмет.
Смятам йогата, наред с плуването, за най-полезната двигателна активност и за деца, и за родители. Приятно се изненадах, че не малко хора мислят по този начин. За останалите реших да обобщя нейните ползи за децата.