10.02.2011 23:36:27

Не обичам да се отделям от децата си за повече от няколко часа. Да съм до край честна - на третия час започвам да нервнича и да надничам очакващо през прозореца.

Но не толкова далеч във времето ще си имат всяка свой си път. И ако някога някъде се почувстват самотни, тъжни, обезверени... ми се иска да съм им дала по нещичко, което да ги уверява, че мислено пак съм с тях.

04.02.2011 22:44:58

Обичам детството си! Без ходенето на училище и домашните! И без съботните предиобеди - тогава трябваше да чистим и подреждаме, а аз си бях мързеливо дете. Обичам спомена за събота късен следобед! Обичам начина, по който ухаеше къщата през почивните дни - разноцветно, вкусно и... специално.

Неделните палачинки, които винаги бяха топли, когато се събуждахме с брат ми. Бъдни вечер и Коледа, които винаги посрещахме с едни и същи ритуали и с едно и също меню. С любов си спомням, че получавахме два подаръка - един за Коледа и един за Нова година. И купищата шоколади, които придружаваха всеки подарък. Обичам да си спомням как си ги поделяхме с брат ми, защото мама хитро ни подаряваше различни, за да опитаме повече видове.

03.02.2011 17:39:25

Тези дни реших да си водя дневник как разговарям с децата си. Вид самонаблюдение, с цел корекция и самоусъвършенстване. С бебето е лесно - обичайно тя е спокойна, усмихната, не протестира почти за нищо. Виж, с голямото ми момиченце е доста по-трудно - тя е в периода на бебешкия пубертет, а аз лесно "паля".

Какво съм записала в дневника си ли? Вероятно същите неща, които всяка майка би записала. Е, като изключим патологичните случаи и майките-истерички. "Простачке" и "идиотке" определено не са в моя речник, още по-малко като обръщения към децата. Но съм чувала подобни по детските площадки. Жалко! Специалистите осъждат такова говорене. Думите нараняват и по-страшно - оставят следи, формират личността на детето.

27.01.2011 11:32:57

В нашето забързано време, се опитваме да бъдем и успели в професията, и добри съпруги, и всеотдайни майки. Трудно намираме време да бъдем заедно с децата си. Затова използваме всяка минута и включваме децата в домакинските задължения, дори в готвенето.
 
Едва ли има дете, което да не обича да помага на мама в кухнята. Още от новородена, вземах дъщеря си с мен, докато готвя. Тракането на съдовете й действаше успокояващо. Когато започна да проявява самостоятелност и да пълзи, едни от любимите й играчки бяха разнообразните тенджери, черпаци и лъжици. Дойде моментът, в който искаше да ми подражава и бъркаше с огромно старание в купичката с брашно и захар, докато аз приготвях любимата й каша.