Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.
Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.
Като майка с уклони към езотериката и духовното съвсем сериозно се стреснах. Егоистично - за собствените си деца. Никак не ми се струва привлекателна идеята, след време дъщерите ми да се плашат да остават насаме със себе си. Или да го намират за скучно и натоварващо.
Това би означавало, че не съм успяла да им помогна да изградят лично психично пространство, в което да творят, да съзерцават, да чувстват, да анализират. Да бъдат съзидателки на един красив свят.
Не знам дали родител, който се отегчава сам от себе си, може да подбуди детето си да развива своя вътрешен свят. Все пак - от опита няма да загубим. А и не се изискват някакви сложни методики - само няколко основни неща.
Подарявайте на детето думи - четете и разказвайте приказки докато е бебе, измисляйте истории заедно като поотрасне. По-късно пък го оставете само да се развихри. Разказвайте му притчи и го молете да ги слуша със затворени очи. Притчата крие много символи и лично за мен е страхотен "тренажор" за въображението - дори и за нас, поотрасналите.
Ограничавайте телевизията - кадрите затварят личността. Създавайте заедно фантастични маски и костюми. Майсторете кукли и си правете домашен куклен театър.Нека детето участва активно в тези занимания - да държи въображението си активно. Така умът му винаги ще е жив и гъвкав.
Научете го да се занимава с нещо не заради резултата, а заради удоволствието от самото занимание. Това ще го подтикне да изразява себе си свободно. Предложете му игри, чрез които да го запознавате с различни усещания. Научете го как да е в досег с телесната си сензитивност. Така малкият човек ще опознае себе си, ще разбере своята уникалност.
В тази задача от полза са заниманията, които активират сетивата ни - допир, вкус, зрение, слух, обоняние. Позволявайте му да меси хляб заедно с вас. Да си поиграе с жива глина. Да ходи босо по трева, по пясък, по вода. Да вдишва аромата на цветя и горски плодове. Да се отпусне, да затвори очи и да слуша звуците на природата. Да прегърне дърво.
Научете го отвреме навреме да бездейства. Да стои притихнало. Или да се концентрира върху дишането си. Да медитира дори. Да умее да се отпуска неправейки нищо. Когато няма външни стимули, човек преживява особен вид опитност. Невероятна по същността си.
Аз се научих да се наслаждавам на вътрешния си свят едва неотдавна. Все ме преследваше вътрешното напрежение, че "трябва нещо да се върши във всеки един момент". Това ме отдалечаваше от същинските ми потребности и желания.
Но в търсене на начини да "вляза във връзка" с вътрешния си свят, научих как да отключа това умение у децата. Все пак ... ще им се наложи да живеят със себе си цял живот. Добре е да могат да се радват на това съжителство.
Снимка: Flickr
