Гледам LOVE.NET, с дъщеря ми. Впечатлява ме особено един детайл: отношенията между майката и нейната дъщеря са претърпели пълен крах. Дъщерята планира бягство от къщи, и буквално в последния момент, майка й, провирайки се в задръстването на тясна софийска улица, се втурва обезумяла, за да я спре... А отстрани – известният ни слогън в зелено: Доверието е взаимно!
Да, доверието е взаимно, ценно, незаменимо. То е крехко, но на него градим всичко останало. С доверие и любов възпитаваме децата си. Важно е да го осъзнаем навреме! Защото ако доверието го няма, не можем да общуваме пълноценно с тях.
И така, както децата ни растат ден след ден, така и ние се учим да бъдем родители. Изграждането и поддържането на доверие в отношенията е процес, който изисква много усилия и постоянство. Кои са правилата, към които да се придържаме, за да го изградим? Ето откъде да започнем:
- Гледайте детето в очите, когато разговаряте с него. Обяснете му, че това е нормалният начин хората да засвидетелстват искреност и уважение един към друг. В противен случай вие изпращате невербален сигнал, че криете нещо.
- Правете това, което казвате. Разминаването между думи и дела е едно от нещата, които подкопават доверието и създават съмнение, че сте неискрени или манипулирате. Детето винаги си дава сметка за тези неща, дори и след време, ето защо – помислете преди да говорите. Спазвайте обещанията си, иначе детето може да се почувства обидено или пренебрегнато.
- Не лъжете. Наистина. Удобно е, понякога спестява болка или много тежък разговор. Но цената, която плащате, не си струва – децата са безкомпромисни, когато се почустват излъгани.
- Споделяйте. Разказвайте сами – така ще насърчавате и детето да споделя повече с вас.
- Премълчаването не е лъжа, но не е и истина. Споделяйте най-важното. А другото е въпрос на преценка. Ако все пак детето разбере за това, което сте му спестили, обяснете му какви са били мотивите ви да постъпите така.
- Пазете тайните, които детето ви доверява. Дискретността е високо ценено качество, а при децата тя е издигната на пиедестал. Ако детето е сигурно, че може да разчита на вас – това ще ви сближи много, в противен случай не очаквайте да споделя най-съкровените си тайни с вас.
- Следвайте интуицията си. Един родител знае най-добре от какво има нужда детето му в даден момент – от насърчение или от строгост. Старайте се да бъдете последователни в действията си – така детето ще знае какво може да очаква от вас и ще ви има доверие. Все пак, ако е нужно да направите забележка - не критикувайте личността на детето, а вместо това обяснете защо не одобрявате конкретната му постъпката, или думите му. Но независимо от мотивите ни да го „смъмрим”, не бива дори и за секунда да породим у детето съмнение, че то е обичано и безусловно прието. Затова не преставайте да му показвате своята любов и подкрепа.
Снимка: Flickr
