Всички грешим, докато се учим да бъдем родители. Някои грешки водят до простуда на новороденото бебе, други до обелени колене. Но те не са драматични - част са от съвместното порастване на дете и родител.
Има обаче и грешки, които водят след себе си по-сериозни сътресения. Не проявяваме уважение към детето, наказваме го, не зачитаме желанията му и с всякакви средства за дресура пречупваме волята му... Подобно поведение само няколко години по-късно ще ни доведе до бетонната стена от проблеми на един неуверен в себе си, изтъкан от самоусещане за малоценност човек.
Проблеми, с които по всяка вероятност няма да успеем да се справим без специализирана помощ. Проблеми, за които -похвално- все по-често се пише и говори. За някои знаем повече, за други - твърде малко. Много има писано за лъжата - кога, как и защо лъжат децата. Но едно нейно измерение е бегло познато. Това е митоманията.
Коренът на думата е смесен гръцко-латински - от мит, което означава легенда и мания - лудост. Терминът е въведен в "обръщение" от психиатъра Фердинанд Дюпре. Митоманията е хронично състояние. Изразява се в нуждата на човек да си измисля живот като начин да избяга от реалността. Да разказва измислени случки, да преувеличава това, което е преживял, да добавя несъществуващи детайли. Митоманите лъжат за всичко - от най-дребното до пълното пренаписване на сценария на живота си.
Доктор Дюпре разграничава четири типа митомани:
* тези, които са водени от необходимост да се само-хвалят
* тези, които бягат от обикновените неща
* тези, които имат нужда да критикуват останалите, за да компенсират ниската си самооценка
* тези, които манипулират, за да достигнат несъзнателно до някаква цел по нечестен начин
Много често човек, страдащ от митомания е комбинация от няколко или всички типове. И е почти невъзможно да се "измъкнеш" сам от този капан, в който си попаднал не без заслугата на родителите си. За щастие, това състояние в повечето случаи има превенция. Въпрос на родителска осъзнатост, малко знания и много търпение е. И няколко прости (или не толкова) правила, които вече са доста популярни, но си струва да се напомнят:
* да се научим да слушаме детето и да разговаряме на разбираем за него език
* а откликваме на нуждите му от бебе
* да поощряваме поведението, което одобряваме
* да укрепим вярата му в собствените му възможности
* да прекарваме с него достатъчно като качество и количество време
* да не го унижаваме и обиждаме, да му показваме уважение по всяко време
* да му помагаме с всички средства да изгради реална самооценка за себе си
* да не наказваме, крещим и бием
* да посочваме грешки в поведението, без да осъждаме същността на детето
* да сме честни с него и да не се преструваме
* да го поощряваме да изразява чувствата си
* да се научим да ходим с неговите обувки
Всеки може да допълни тези правила според собствените си разбирания, знания и интелигентност. Има само два основополагащи принципа, спазването на които би трябвало да предпази и нас, и детето. За мен това са - пълно приемане на детето такова, каквото е и търпение.
Снимка: Flickr
