06.04.2011 23:15:49

Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.

Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.

05.04.2011 23:03:16

Когато се роди дете, то размества поставените ни до момента вътрешни граници. Променя правилата, които сами сме си определили. Откликваме с любов на неговите потребности, нарушавайки собствения си комфорт и лично пространство.

През първата година от живота си сякаш то определя правилата. И така трябва да е според мен - това е майчинско-бащината любов. Това е здравословно равностойно партньорство и добра основа на хармонични взаимоотношения.

05.04.2011 17:11:26

Не се сещам за по-спорна храна от шоколада. Приписват му какви ли не грехове... :
* Шоколадът прави децата насилници
* Причинява кариес и проблеми с храносмилателната система

30.03.2011 15:07:05

Детската площадка е едно от първите места, където детето се сблъсква със своите връстници и започва да се учи как да общува с тях.
 
Някои деца са по-стеснителни и срамежливи и е възможно в началото да се притесняват да отидат сами при другите деца. Такова дете има нужда от време, за да погледа отстрани, а после заедно с родителя може да отиде при останалите. Възрастният е този, който трябва да насърчи започването на обща игра, с което да улесни приобщаването на по-срамежливите деца.

29.03.2011 22:19:40

Ние, родителите, често си мислим, че трябва да купуваме много специални играчки, музика и занимателни игри за нашите деца, за да стимулираме развитието им. Далеч по-важно е, обаче, да осигуряваме някои всекидневни занимания, които са по-евтини и много по-ефективни от скъпите играчки:
 
Давайте на детето си любов и внимание. Без значение колко е голямо, гушкайте го, целувайте го и го изслушвайте - това е най-удачният начин да му покажете, че го зачитате и че го уважавате. Взаимодействайте си чрез съвместни разговори, песни, игри и четене на книжки. Така вашето дете ще усети, че е наистина специално за вас. А вие ще научите съвсем естествено какви са неговите интереси и какво умее най-добре. Четете, четете, четете. Изследванията показват, че децата, на които са четени книжки, имат несравнимо по-богат речник от останалите. Четенето също така дава на де

28.03.2011 16:10:45

Хората, които приемат близките си без желание да ги променят и контролират на всяка цена, обикновено са спокойни хора. Не знам коя е причината и кое следствието - знам, че резултатът е една много приятна, хармонична среда.

Ако си направим експеримент за няколко часа да записваме изразите, с които комуникираме с околните, е твърде вероятно да се окаже, че не одобряваме другите. (Отпърво себе си, но това е друга тема.) Не одобряваме и децата си. Или поне това е посланието, което те получават от нас - вербално и невербално.

25.03.2011 18:24:55

Голямата ми дъщеря е на 2 години и половина и има завиден, на моменти плашещ апетит. Наскоро се случи да се храним заедно с друго дете на същата възраст. Сравнението на изядените от двете деца количества храна притесни другата майка.

Достатъчна ли е храната, която приема мъничето е въпрос, който тревожи голяма част от майките. И още по-голяма част от бабите. Широко разпространено е схващането, че чинията трябва да се опразва. Това като че ли е синоним за здраве.

25.03.2011 13:19:27

Децата ми са страстни колекционери. Събират почти всичко, което им попадне.
 
Имат общо 236 гормита, 54 бакугани, 34 трансформърси, 16 бобчета, 42 фигурки от Бен 10 и неизброимо количество карти, нинджи, автомати и всякакви други пластмаси.

24.03.2011 22:55:26

Около третата си година детето започва да се интересува откъде идват бебетата.
 
Водено от своето любопитство, то проявява силен интерес към тялото си, както и към тялото на възрастните. За него става интригуващо да играе на чичо доктор или да се преструва, че е мама или тати.

22.03.2011 14:48:25

Всички грешим, докато се учим да бъдем родители. Някои грешки водят до простуда на новороденото бебе, други до обелени колене. Но те не са драматични - част са от съвместното порастване на дете и родител.

Има обаче и грешки, които водят след себе си по-сериозни сътресения. Не проявяваме уважение към детето, наказваме го, не зачитаме желанията му и с всякакви средства за дресура пречупваме волята му... Подобно поведение само няколко години по-късно ще ни доведе до бетонната стена от проблеми на един неуверен в себе си, изтъкан от самоусещане за малоценност човек.