Случка първа
През изминалото лято горещините не ни "пускаха" по-далеч от най-близката до дома детска площадка. За късмет, тя е една от най-новите и най-поддържаните в града. Дъщеря ми, тогава на година и половина, много обичаше да събира боклуците около пейките и да ги изхвърля по предназначение - в кошчето.
Насядалите наоколо мъже и жени на приблизителна възраст 60-70 години много й се радваха - овации, хвалене, странни реплики. Но и една такава нотка се долавяше - на съжаление сякаш, че и на ирония. Една от "бабите" дори подаде хартийка от току що изядена закуска и каза на момиченцето ми: "Ето ти и тая да хвърлиш".
Изрепчих се на "старата" - не проявих никакво уважение, признавам си. Стана ми жал за моето дете. Буквално й наредих да престане да събира боклуци. После съжалих, че съм насочила яда си към нейните "правилни" навици. Напсувах наум възрастните, които по постулат трябва да уважаваме и от които би следвало да се учим. И си продължихме играта.
Случка втора
Същото лято на същата площадка. Група лъскаво облечени майки чоплят семки до "къщичката за сладолед". Не си събираха обелките - плюеха си ги. Около къщичката, около и на пейката. С гръб към децата си, на които клюките на "мами-те" им бяха скучни. Искаха да тичат, да скачат, да се люлеят. Не й да стоят закопчани за полите на родителите си. Едно такова момиченце на една таква майка хукна към улицата и аха да я пресече, когато мама се усети, догони го и... го поступа. Детето се разплака, а жената се върна да си довърши клюките.
Случка друга
Току що рехабилитирана градска градина. Нови настилки, нови детски съоръжения, алеи, паркова мебел, засадени дръвчета и цветя, ново осветление, възстановени фонтани, чешми. Чудно звучи и изглежда, докато не се поогледаш по-внимателно. И картината се допълва - чашки от кафе, празни цигарени кутии, бутилки, опаковки от какво ли не, дежурните фасове и обелки от семки. И разбира се, кучешките изпражнения.
Изводите - за вас. И могат да се направят по много пластове - хигиена, възпитание, народопсихология, отношение към себе си. Поредица изводи и всички правилни. Личен избор си е дали да пушите и да издухвате дима в лицето на детето си, закопчано в количката. Личен избор е дали да чоплиш семки, докато детето ти тича срещу засилен мотор. Но когато хвърляте фасовете си, там където играе и моето дете. И когато в краката му се мотаят обелки - това вече не е само ваша работа.
Странно е, че въпреки всеобщото възмущение за безобразната мръсотия на обществените пространства, те са... ами... безобразно мръсни. На вас не ви ли се иска децата ни да играят на чистичко. На мен ми се иска. И ми се иска дъщеря ми да научи, че не е смешно, когато цапаш, да си чистиш. Така че - да! Вашата мръсотия е и моя работа.
Лицата и събитията в този разказ не са случайни. Те са обичайни.
Снимка: Flickr
