15.04.2011 16:29:01

Понякога си мисля, че започвайки училище децата се превръщат в малки възрастни – те са страшно претоварени, не само в училище, но дори и след прибиране у дома ги очакват задължения и домашни. Умората се натрупва през деня – пътуване, шумно обкръжение в междучасията, напрежение или стрес при изпитване, възможни конфликти с други деца...
 
От друга страна ми се струва, че съвременните родители са доста отговорни към обучението на децата си, ангажирани са с процеса, информират се непрекъснато. Понякога даже могат да претоварят детето с високите си изисквания и амбициите си. Освен домашните, които са задължителни, се прибавят още допълнителни занимания, курсове и школи.

15.04.2011 15:21:08

Преди време прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Не помня от къде е, нито кой е авторът, затова ще цитирам по памет. "Всичко, по-старо от 150 години или осем поколения е предмет на митологията".

Замислих се, че не си знаем родовата история дори и на половина. Преди няколко години с брат ми започнахме да правим родословно дърво, но успяхме да стигнем едва до дядовците и бабите на нашите родители.

15.04.2011 12:45:11

Преди година ми махнаха два фиброаденома в едната гърда. За всички, които не знаят какво е това, ето определението в интернет: „Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан”.
 
За мен това беше бучка, която ми създаваше неприятно усещане в горната част на гърдата. По-късно се появи още една, точно на противоположната страна.

14.04.2011 23:28:43

Упоритостта на децата в периода между две и тригодишна възраст е нормална проява, въпреки че тя може да изглежда странно. Детето от двегодишна възраст започва да става независимо, неговият свят започва да се оформя и то открива своите собствени възможности. Малчуганът осъзнава, че може да върши различни неща сам, без помощта на мама или татко. Родителите все по-често чуват от детето си "ще го направя сам". На практика децата стават все по-сигурни в себе си, в способностите си, в преценките си какво искат, но има случаи, в които не всичко върви по плановете и последиците ядосват детето. Ако не получи това, което иска, детето започва да плаче, да се тръшка, да крещи, може най-отчаяно да се хвърли на земята безпомощно и така да покаже своя бунт.

Ако сме родители на такива деца, трябва да разберем, че подобни ревящо-крещящи изблици не са сцена, която цели да ни ядоса или

14.04.2011 21:37:01

Гледам LOVE.NET, с дъщеря ми. Впечатлява ме особено един детайл: отношенията между майката и нейната дъщеря са претърпели пълен крах. Дъщерята планира бягство от къщи, и буквално в последния момент, майка й, провирайки се в задръстването на тясна софийска улица, се втурва обезумяла, за да я спре... А отстрани – известният ни слогън в зелено: Доверието е взаимно!
 
Да, доверието е взаимно, ценно, незаменимо. То е крехко, но на него градим всичко останало. С доверие и любов възпитаваме децата си. Важно е да го осъзнаем навреме! Защото ако доверието го няма, не можем да общуваме пълноценно с тях.

13.04.2011 20:28:01

Майката се подготвя да храни малкия си син и започва да отвлича вниманието му с играчка. Тя взема лъжицата в едната ръка, а в другата стиска писукащото кученце, но детето веднага подготвя стратегическия си план срещу преяждане. На първа защитна линия е да си затвори устата и категорично да завърти главичка. Притеснената майка настоява с лъжицата, все по-силно стиска писукащото кученце. Детето се позиционира при втората окопа: отваря устата си, лапа пюрето, но не го поглъща. Течността започва да капе през процепа на малката устичка и пюрето се превръща в огромна топка на блузката на детенцето. Тази сцена е по-характерна за бойно поле, отколкото за ежедневните ни дейности и то за основна и жизненоважна дейност, която практикуваме дори няколко пъти на ден, но е факт, че доста родители нерядко са герои в подобна драма.

Причините за отказа на децата да се хранят могат да б

13.04.2011 16:41:26

Водени от родителска обич и отговорност, се стремим да осигурим на децата си пълноценно, балансирано и здравословно хранене, съответстващо на възрастта и предпочитанията им. Освен това, бихме искали да им създадем добри хранителни навици и да им покажем, че храненето е удоволствие.
 
За препоръчване е да избягваме храни и продукти, които са по-непълноценни или биха предизвикали алергична или друга нежелателна реакция в крехкия детски организъм.

13.04.2011 14:59:35

Когато аз и моите приятели бяхме деца, семейните вечери бяха обичайност. Днес не е така. Често родителите се прибират в различни часови пояси - хранят се поотделно, поотделно комуникират с децата.

Вероятно съм излишно сантиментална, но ме натъжава гледката на човек - без значение възрастен или дете, който вечеря сам. Събирането около трапезата след ползотворен ден е едно от най-приятните и полезни за "здравето" на семейната среда финализиране на вечерта.

07.04.2011 22:35:59

Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.

Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.

07.04.2011 10:03:11

Според Уикипедия „хлябът е тестено изделие, изработено от пшеничено, ечемично, овесено, царевично или ръжено брашно, съставляващо основна част от трапезата на Европа, Близкия Изток, Америка и Индия. Може да е в различни форми и с различни съставки, пълнеж и добавки, макар че основните елементи са едни и същи – брашно, вода и сол.”
 
За моето семейство хлябът е много повече от дефиниция. Ние обичаме да го вкусваме, да го вдъхваме, да го слагаме на трапезата си.