Майката се подготвя да храни малкия си син и започва да отвлича вниманието му с играчка. Тя взема лъжицата в едната ръка, а в другата стиска писукащото кученце, но детето веднага подготвя стратегическия си план срещу преяждане. На първа защитна линия е да си затвори устата и категорично да завърти главичка. Притеснената майка настоява с лъжицата, все по-силно стиска писукащото кученце. Детето се позиционира при втората окопа: отваря устата си, лапа пюрето, но не го поглъща. Течността започва да капе през процепа на малката устичка и пюрето се превръща в огромна топка на блузката на детенцето. Тази сцена е по-характерна за бойно поле, отколкото за ежедневните ни дейности и то за основна и жизненоважна дейност, която практикуваме дори няколко пъти на ден, но е факт, че доста родители нерядко са герои в подобна драма.

Причините за отказа на децата да се хранят могат да бъдат най-различни, от най-елементарните детски капризи до по-сериозни здравословни проблеми. За това първото и най-важно нещо е да се разбере каква може да е причината за отказа – дали детето се чувства неразположено физически или пък има друг проблем.

Но във всички случаи, детските психолози препоръчват едно важно правило НЕ ГО НАСИЛВАЙТЕ! Не го тъпчете, не прилагайте акробатически номера, не обещавайте подаръци, не прилагайте наказания - не помагат. Напротив, могат само да навредят. Изследванията показват, че в последствие тези деца по-често страдат от нарушения във функционирането на стомашно-чревния тракт и щитовидната жлеза. Може да се създаде психологически проблем у детето да отхвърля храни, които идват по насилствен начин, да не говорим за проблемите, свързани с развитието на страх или невроза.

Детската памет често преминава в т.нар. „щадящ режим” – тя изхвърля от съзнанието не особено приятните спомени. Но те се натрупват на подсъзнателно ниво и детето взима решение да се отдалечи от родителите си, осъзнавайки, че те проявяват насилие и не зачитат неговите потребности и чувства.

Вярвайте, че детето знае много добре от какво има нужда. Но ако все пак си мислите, че детето ви „просто не яде нищо”, най-малкото нещо е да извършвате ежемесечно проверки на теглото и височината и да видите графиката на тези два параметъра. Много често родителите казват "Синът ми не хапва нищичко", но когато съпоставят растежа на детето си всеки месец се оказва, че детето се развива нормално за своята възраст, а понякога дори и доста напредва в растежа.

Вие нали не вярвате на баба си, че дебеличкото дете е здравото дете?! Бъдете сигурни, че детето ви няма да умре от глад, ако престанете да настоявате за неговото хранене. И не се страхувайте, че детето ви няма да прояде основните продукти. Младият организъм рано или късно ще възстанови активния си апетит.

Но ако нервите ви не издържат понеже честичко влизате в описаната по-горе драма, психолозите съветват :

    * Направете така, че храненето да бъде удоволствие за вашето дете. Няма нищо страшно, ако по време на яденето детето обича да му четат любимите книжки. Някои малки деца с повишена активност, просто не са способни да стоят дълго време на едно място и четеното на приказка им помага да се успокоят и съсредоточат. Но изключете всякакво театрализиране и увещаване, просто трябва да се знае, че основното занимание е храненето. За целта създайте ритуал – спокойствие, светлина.
    * Не давайте на детето да яде излишни неща като зрънчо, чипс, бонбони, само за да се залъгва. Но и не го карайте да гладува до озверяване, все пак това е жестоко и също няма да помогне.
    * Ако детето ви е в подходяща възраст, хранете се заедно и го оставяйте да пипа уредите за хранене, да се справя само. Нека храненето бъде удоволствие за цялото семейство.

И още нещо - колкото и злоядо да е вашето дете, не го етикетирайте като такова и не го сравнявайте с други „много послушни деца, които си изяждат всичко”. Всеки човек е индивидуален, дори и в подхода си към едно толкова обичайно действие каквото е храненето.