Според Уикипедия „хлябът е тестено изделие, изработено от пшеничено, ечемично, овесено, царевично или ръжено брашно, съставляващо основна част от трапезата на Европа, Близкия Изток, Америка и Индия. Може да е в различни форми и с различни съставки, пълнеж и добавки, макар че основните елементи са едни и същи – брашно, вода и сол.”
За моето семейство хлябът е много повече от дефиниция. Ние обичаме да го вкусваме, да го вдъхваме, да го слагаме на трапезата си.
Преди няколко години нашите хранителните навици претърпяха пълна промяна. Спряхме да купуваме тежки меса, сладкиши, полуфабрикати, луканки, пастърми, майонези и още куп храни. Забравихме за безалкохолното, чипса и мазните банички.
Започнахме да ядем много плодове, зеленчуци, да експериментираме с въображението си. Децата проявиха афинитет към редица полезни храни - салата от цвекло, червена леща, нахут, патладжан на фурна и други.
Хлябът е неизменна част от нашата трапеза. Правя го сама – приятно ми е и влагам много любов. Освен това, знам какво слагам вътре и съм спокойна, че всичко е проверено и няма излишни оцветители, подобрители и консерванти.
Уважавам хляба и се опитвам да накарам и децата ми да го уважават. Затова им предлагам да участват с мен в месенето. Те винаги се съгласяват с охота и всеки път правим нещо ново и интересно.
Една седмица приготвихме царевични питки. Друга - пълнозърнести хлебчета с ленено семе. После - чесново хлебче. Или багети със сусам и мак. Или хляб от оризово брашно.
За децата месенето е приключение. Това е времето, когато те утихват и тотално усещат магията на създаването на нещо ново. Много внимателно „полагат” готовите питки в тавата, а след това с интерес съзерцават дали са готови.
Няма нужда да казвам, че постепенно момчетата промениха отношението си към хляба и започнаха да го ценят повече. Похапват с удоволствие вкусната (и полезна!) храна, която сами са направили, и обичат да носят и на съседите.
Снимка: Flickr
