16.05.2011 14:55:34

Телевизорът отдавна се е превърнал в член на семейството – и като време, което му отделяме, и като място, което заема в дома – обикновено е там, където се събираме всички заедно. Ограничаването на времето, прекарвано пред телевизора, или поне определянето на правила за гледане би предоставило много възможности за общуване и забавления в семейството, за повече време навън за разходки, спорт и срещи с приятели.
 
Децата ни прекарват все повече време пред телевизионния екран, компютъра или видеоигрите. Нашата заетост, умора или пасивно съгласие не ни позволяват да видим този процес в перспектива, но статистиката улавя тази все по-силна тенденция:

11.05.2011 15:30:41

Понякога животът приключва преди да е имал шанс да започне. Тогава сякаш всички ги боли. Но въпреки болката - тъгата не сплотява. Тъгата изправя майки срещу майки. Така се оказва.

Една майка загуби най-милото си. Дали ВЪПРЕКИ или ЗАРАДИ избора си - това е друга тема. Твърде голяма. Една майка ще понесе цялата тежест на своето решение.

10.05.2011 23:36:24

Обожавам да се ровя в блогове за обзавеждане и декорация и да прелиствам интериорни списания. Като "закуска" за сетивата. Като подхранване на идеите. Споделям това занимание с голямото ми момиченце. Харесва й! Неусетно учи възприятията си на естетика - започва да разпознава красивото.

Елементите на интериора сами по себе си също са начин да отключим у децата усет към изящното. За това е препоръчително да участват в избора на мебели и декорация за личните им стаи. Особено, когато търсим подходящи начини за съхранение на вещи, книги и играчки.

05.05.2011 11:16:15

Обичам магазините “second hand”. Лично за мен те са мястото, където успявам да релаксирам, пазарувайки, и да се насладя на добро обслужване, усмихнати продавачи и ведро настроение.
 
В тези магазини се чувствам много специфично. Като част от някаква тайна общност. Често пъти - като у дома. Всичко е шарено, весело, закачливо. Спокойно е. Има дрехи, които не бих могла да си купя от друго място - а това ги прави още по-привлекателни и желани.

03.05.2011 23:55:02

Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
 
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск

29.04.2011 14:03:50

Моите учители са двете ми момчета. Отдавна спрях да се заблуждавам, че аз съм тази, която ги учи, и с радост и изумление започнах да установявам колко вълнуващи неща съм разбрала от тях:
 
Да казвам винаги какво искам. Моите деца съвсем спонтанно и естествено заявяват своите желания и мечти. Нямат скрупули, задръжки и притеснения. Самият глагол „искам” добива съвсем друго значение - да материализира това, което сме си представяли, за което копнеем.  

29.04.2011 10:12:31

Отношенията между близнаците не могат да се сравнят с никои други отношения. Често помежду си те имат почти телепатична връзка. Още от малки се научават да общуват твърде добре един с друг. Това донякъде се дължи и на недостатъчното внимание, което успяват да им обърнат родителите.
 
Обикновено близнаците проговарят малко по-късно от връстниците си. Това се дължи на факта, че близнаците често общуват на свой собствен, автономен език и не изпитват нужда да бъдат разбрани от останалите, заобикалящи ги хора. Ако по всички останали показатели се развиват в норми, закъснялото проговаряне не би следвало да безпокои родителите.

27.04.2011 13:47:14

Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или къ

21.04.2011 14:54:45

Има нещо магично в това сама да си приготвиш козунаците, кифличките и яйцата за празника. Едва сега, когато имам деца, разбирам онова странно желание на мама, да пожертва една цяла нощ. И да се събудим рано на Велика събота с ухание на домашни печива.

Сякаш това е лично призвание на всяка жена да претвори семейните традиции и да въвлече децата в тях. Призвание, което се отключва заедно с майчинските инстинкти. Призвание, което по-голяма част от мъжете не разбират - за тях е излишна саможертва и разточителство.

15.04.2011 18:00:39

Ококорих очи, когато един приятел италианец ми каза, че детето му започнало да чете на 18 месечна възраст. Вярвам в акселерацията, но чак пък толкова...Казах си „Явно децата в технологичния век започват да четат преди да са проговорили”. Приятелят ми сподели, че неговият син, сега на четири години, посещавал детско заведение, в което обучението било насочено към развитието на дясното полукълбо на мозъка. Този път си казах „Хайде сега пък и родителски амбиции, горкото дете чете от бебе, сега пък ще го правят и гении!”. Но реших да се поровя по темата.
 
Науката ни казва, че двете полукълба на мозъка изпълняват различни функции. Функциите на лявото полукълбо са линейни, логични и интелектуални. Дясното полукълбо отговаря за емоциите, интуитивните способности, образното мислене, творческите способности. Лявото полукълбо контролира съзнанието, дясното – подсъзнанието.