Упоритостта на децата в периода между две и тригодишна възраст е нормална проява, въпреки че тя може да изглежда странно. Детето от двегодишна възраст започва да става независимо, неговият свят започва да се оформя и то открива своите собствени възможности. Малчуганът осъзнава, че може да върши различни неща сам, без помощта на мама или татко. Родителите все по-често чуват от детето си "ще го направя сам". На практика децата стават все по-сигурни в себе си, в способностите си, в преценките си какво искат, но има случаи, в които не всичко върви по плановете и последиците ядосват детето. Ако не получи това, което иска, детето започва да плаче, да се тръшка, да крещи, може най-отчаяно да се хвърли на земята безпомощно и така да покаже своя бунт.

Ако сме родители на такива деца, трябва да разберем, че подобни ревящо-крещящи изблици не са сцена, която цели да ни ядоса или накаже, просто това е начин детето да изрази отчаяния си провал да направи нещо съвсем само или да получи нещо, което иска и се чувства обезкуражено, че не всичко върви според очакванията му.

Как да реагираме?

Дори и да сме в шок от упоритостта на детето, не трябва да отговаряме с гняв и викове. Най-подходящото в случая е да се опитаме спокойно да обясним защо не се получава това, което иска. Нашата близост и уверението, че го обичаме, ще помогне на детето да разбере, че ако не получава в момента това, което иска, не означава общо поражение за него. Със спокойната реакция ще покажем, че чрез гнева и крясъците не се постига това, което желаем.

Нашето дете трябва да разбере, че освен неговия свят, съществува и светът на другите, където са налице определени правила. То трябва да се научи да уважава останалите, да се адаптира и да сключва споразумения. Трябва да разбере, че не винаги може да получи каквото иска и, че понякога ще му се налага да се отказва от своите желания.

Какво да направим, за да успокоим ината на децата?

Ние не можем напълно да избегнем упоритостта, а също и не трябва да го правим напълно, защото може да се каже, че инатът в умерени дози е необходимо зло по пътя на растежа. Но можем да го облекчим по някакъв начин и да бъдем готови за това, за да не изтървем нервите си, когато детето проявява инат.

Ако детето често проявява инат, когато пазаруваме и винаги иска да му се купи нещо ненужно, трябва да се придържаме към установени споразумения. Преди да отидем на пазар с малчугана, предварително се разбираме с него за какво отиваме в магазина, какво е необходимо да се купи и защо. По този начин ще създадем ясни граници и детето няма да се опитва да ни манипулира в магазина. Ако сме решили, че ще купуваме зеленчуци например, може да му предложим само да избере зеленчуците, които да купим. Така ще му дадем усещането, че извършва много важна задача и самото изпълнение на задачата ще отвлече вниманието му от това да настоява да се купи нещо друго. Тази стратегия работи успешно, но все пак не е изключено детето да си хареса нещо и да започне да се инати, че го иска, тогава ние трябва моментално да отвлечем вниманието му с нещо друго, което трябва да направи в изпълнение на своята важна задача, така че да забрави какво иска да постигне с ината си.

Понякога не е лесно да се справим с упоритостта, но във всеки случай трябва да се опитваме да бъдем търпеливи и да издържим на удара, доколкото е възможно по тих начин. Ако реагираме спокойно и търпеливо, когато тригодишният ни малчуган проявява инат, когато обясняваме вместо да крещим, тогава ще помогнем на детето си да се адаптира по-лесно и по-скоро да се изправи пред света около себе си. Така ще бъдем в края на едно предизвикателство (е, поне за няколко години ...).