11.05.2011 15:30:41

Понякога животът приключва преди да е имал шанс да започне. Тогава сякаш всички ги боли. Но въпреки болката - тъгата не сплотява. Тъгата изправя майки срещу майки. Така се оказва.

Една майка загуби най-милото си. Дали ВЪПРЕКИ или ЗАРАДИ избора си - това е друга тема. Твърде голяма. Една майка ще понесе цялата тежест на своето решение.

10.05.2011 12:11:50

Аз мога да обичам безрезервно децата си. И когато станат повече от едно, разбирам, че всъщност една любов не се дели на две. А любовта става двойна.
 
Аз мога да имам социален живот с малко бебе. Може би не мога да ходя на дискотеки до зори, но и не искам вече. Но пък мога да присъствам на фирменото парти, докато таткото организира "Нощта на бащата" и някакси, макар и трудно, успява да смени памперса. Мога да отида на кино или театър, докато приятелка "спортува", разхождайки бебето в количката. Мога да отида на шопинг с бебешката количка, мога да посетя банката с бебето в слинг. Откривам колко изобретателна може да бъде една майка. Стига да поиска.

03.05.2011 23:55:02

Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
 
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск

27.04.2011 13:47:14

Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или къ

21.04.2011 14:54:45

Има нещо магично в това сама да си приготвиш козунаците, кифличките и яйцата за празника. Едва сега, когато имам деца, разбирам онова странно желание на мама, да пожертва една цяла нощ. И да се събудим рано на Велика събота с ухание на домашни печива.

Сякаш това е лично призвание на всяка жена да претвори семейните традиции и да въвлече децата в тях. Призвание, което се отключва заедно с майчинските инстинкти. Призвание, което по-голяма част от мъжете не разбират - за тях е излишна саможертва и разточителство.

19.04.2011 14:35:27

От опит знам едно много ефективно средство срещу бели. Сигурна съм, че и вие го знаете - заетото дете не се сеща за пакости. Не че винаги успявам, но се опитвам да осигурявам разнообразни занимания на децата. Оставя ли ги на скуката, трябва да вадя прахосмукачката и парцала.

Днес пак вали. Нямам настроение, а освен да подобря моето, е хубаво да създам и на децата. Избираме си аудио приказки. Една, две... Омръзва. Започват да мрънкат. И се сещам - време е за куклен театър.

15.04.2011 12:45:11

Преди година ми махнаха два фиброаденома в едната гърда. За всички, които не знаят какво е това, ето определението в интернет: „Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан”.
 
За мен това беше бучка, която ми създаваше неприятно усещане в горната част на гърдата. По-късно се появи още една, точно на противоположната страна.

12.04.2011 19:44:03

Моментът на раждането е преломен - краят на един етап и началото на друг. Това е преминаването от усещането да бъдеш само една жена и отговорността да станеш майка или да бъдеш само един мъж и да станеш баща, а плодът да се превърне в син или в дъщеря. Този момент не е само физически. В него освен с тялото си, жената участва с ум, със своите страхове, с болка и възможността да я понесе.
 
В последните години се налага мнението на някои специалисти, че процесът на раждане би бил по-естествен, ако детето може да премине от амниотичните околоплодни води във вода. Или казано с две думи – раждане във вода.

12.04.2011 19:41:59

Преди две седмици публикувах статия за възможностите да родим без болка, с обещанието за тема с продължение. Много пъти е повтаряно, че по време на процеса са от особена важност релаксацията и положителната настройка.

Но, за да успеем да сме позитивни би следвало да сме освободили подсъзнанието си от тайни страхове. Страхове, за които може би не предполагаме, че имаме. Тяхната "роля" е да саботират съзнанието ни, когато се опитваме да се отпуснем.

12.04.2011 15:29:30

С напредване на бременността все по-често мислите за предстоящото раждане и за това как да се подготвите за него – психически и физически. Необходимо е също така заедно с партньора си да обмислите и планирате онези важни неща, които трябва да се свършат непосредствено преди, по време на и след раждането.
 
Какво е необходимо да подготвите: