Има нещо магично в това сама да си приготвиш козунаците, кифличките и яйцата за празника. Едва сега, когато имам деца, разбирам онова странно желание на мама, да пожертва една цяла нощ. И да се събудим рано на Велика събота с ухание на домашни печива.

Сякаш това е лично призвание на всяка жена да претвори семейните традиции и да въвлече децата в тях. Призвание, което се отключва заедно с майчинските инстинкти. Призвание, което по-голяма част от мъжете не разбират - за тях е излишна саможертва и разточителство.

Но ми се струва, че децата усещат разликата. Усещат и ценят, когато нещо е излязло от ръцете на мама специално за тях. Или още по-добре - когато е приготвено с участието на техните учещи се да бъдат сръчни ръчички.

Времето, необходимо за направа на козунаци не е никак малко. Разбира се, че мога да си измисля по-приятно, по-полезно, че може би и по-удовлетворително занимание за тези часове. Но си мисля - ако не бях виждала как моята майка меси и плете тесто, щеше ли за мен Великден да е повече от почивен ден с яйца в менюто?!

За това тази вечер цялото семейство ще се наредим в кухнята и ще боядисаме и украсим яйцата. Всеки ще се включи според възможностите си - важното е да сме заедно. Това за мен е смисълът на празника.

Снимка: Flickr