Едва ли съм първа, но засякох един парадокс. Всъщност, поредния. Впечатлително е, че като че ли българката не се подготвя особено - нито психически, нито физически - за своите раждания. За сметка на това е изключително добре запозната с всякакви възможни усложнения и медицински процедури. Малко са жените, които се интересуват какво могат да направят сами, за да улеснят, ускорят и обезболят по естествен начин своето раждане.
Бременните често задават въпроса: "Колко време продължават ужасните болки при раждане". Тази нагласа е много сбъркана - не питат как да избегнат или намалят до поносими граници болката, а колко продължава. Сгрешена е настройката. А както знаем - всичко е в главата. Информацията е много, а изборът от техники и средства - доста богат.
Като начало, редно е да сме наясно, че раждането не е болезнено по даденост. Ние го правим да боли. На лице е и медицинско обяснение защо (или по-точно) кога болките са "адски" силни и как нервната система на бременната допринася за това. А страхът е като "гладно чудовище" за нас в родилната зала. Изразът "скована от страх" си има съвсем буквално и логично обяснение.
Когато сме напълно спокойни и не се страхуваме, в организма ни НЕ се отделя адреналин. Адреналинът подтиска производството на други хормони - ендорфини. А ендорфините действат като естествени болкоуспокоители. Механизмът на отделянето им обаче е доста крехък. И е в силна зависимост от емоциите на раждащата жена. Безпокойството пречи.
Разковничето за липсата на страх е доброто познаване на всички етапи на раждането. Да знаем кога какво се случва с тялото и да посрещаме това, което се случва с пълно спокойствие и увереност в мъдростта на собствения ни организъм. Можем и да си улесним "работата" с няколко помощни средства: хомеопатия, аромотерапия, техники за правилно дишане, техники за релаксация, йога позиции, свободата да сменяме позите по време на "изгонване" на бебето, положителни нагласи и визуализации, автотренинг, акупунктура и... висшият пилотаж: хипнораждане.
Шири се една огромна заблуда - че всичко това не е приложимо в българските родилни отделения. Но нищо от изброеното не е лукс, който да не можем да си позволим. Майката е АКТИВНА страна в СВОЕТО раждане и ако е добре подготвена, не се поддава на отрицателни психически стимули като разкази за травматични раждания, описвани с нескрита гордост, е напълно способна да си осигури един безболезнен и красив момент.
Не се лишавайте от курсовете за раждане - дори и да не ви дадат кой знае какви умения, ще ви вдъхнат сигурност, че можете да се справите. Ще знаете точно какво ви очаква във всеки един от етапите на раждането. Ще ви накарат да си повярвате. Добрият курс ще ви даде насока за подходяща литература и техники да се подготвите физически.
Положителното мислене също е ваша задача - то не се възпитава от лекарите в момента на раждането. Друг "елементарен" начин да си помогнете в желанието за раждане без болка са така популярните упражненията на Кегел. Ефектът им е изпитан - както по време на раждане, така и за бързото възстановяване след това. Съвети за това, какви хомеопатични средства да се ползват по време на бременност и раждане, не бих си позволила да пиша. Но за някои от средствата за раждане без болка ще разкажа подробно в следващи статии.
На финала на тази с удоволствие ще ви споделя един американски експеримент, за който прочетох наскоро. Проведен е по време на подготвителен курс за раждане. Няколко бременни жени са били помолени да симулират контракция и да дишат според указания в продължение на една минута при силно осветление в стаята. След това е трябвало да направят същото за същото време, но на фона на релаксираща музика и изключено осветление. Във втория случай времето е минало неусетно, според допитване до участвалите в експеримента.
Дали и в България условията за раждане ще се променят, зависи от раждащите. От тяхното отношение към бременността, даряването на живот. От тяхната способност да изискват спазване на правата си. От подготовката им. От отношението им към самите себе си.
Снимки: Flickr
