Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.

Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със скандал съпругът ми ми забрани да шофирам в деветия месец. Аз бях готова сама да се откарам до родилното. Бременността не е болест и я изживях пълноценно.

Втората бременност. С малката кака в ръце, за ужас на всички роднини и познати. Че и кърмех бъдещата кака. А както е „известно” кърмата може да свърши и да няма за бебето, кърмата е отровна и каката ще я боли стомаха, майката няма да успее да доизноси плода, майката ще изтощи собствения си организъм. Както се очакваше, тези зловещи предсказания не се сбъднаха. Бяха толкова несериозни, тъй като никой от орисниците не само, че никога не беше кърмил през бременността си, но дори не познаваше познат на позната бременна кърмачка.

„Раждането боли.” Зависи. От твърде много фактори. От личния праг на болка, от психическата нагласа, от естественото протичане на родовата дейност. След преживени две раждания, едното с форцепс и една бъбречна криза, продължавам да твърдя, че бъбречната криза е много, много по-болезнена.

„Отглеждането на бебе отнема много време. Животът ти ще се върти около пране, гладене, хранене.” Всъщност, интернет крадеше повече от времето ми. Пране – имам пералня, гладене – гладех само заради естетическия вид, хранене – че има ли по-мързелив и бърз начин за хранене от кърменето.

„Голямото дете ще ревнува от бебето, ще го бие, няма да се грижи за него”. Дъщеря ми беше съпричастна на моята бременност от мига, в който разбрах, че очаквам второ дете. Това доведе и до естественото „влюбване от пръв поглед” в братчето й. С гордост и отговорност помагаше за бебето, тя беше КАКА.

„Бебето трябва да спи в отделна стая или поне в отделно легло.” Моите деца спят най-добре, най-дълго и спокойно, когато сме всички заедно в леглото – мама, тати и двамата малчугани.

„Коликите са нещо страшно, особено при момченцата.” Дъщеря ми имаше по-силни колики. Но и при двамата вярвах на майчиния си инстинкт и откликвах на нуждите им. Прекарвах часове наред полулегнала, докато бебето спеше върху мен, защото знаех, че по този начин коремчето го боли по-малко.

„Шишетата с тръбички и анатомична форма не предизвикват колики.” Ако всичко се свеждаше до анатомичната форма и добрия вакуум, изключително кърмените бебета нямаше да имат колики.

„Бебе се целува само докато спи. Не се носи на ръце. Нека плаче, да му се развиват дробчетата. Иначе ще се разглези”. Целувах ги постоянно и непрекъснато. Гушках ги винаги, когато те искаха и когато аз исках. Все още не мога да проумея как едномесечното бебе може да е разглезено. Когато единствения му начин на изразяване е плачът, когато е толкова малко и беззащитно, когато девет месеца е било на сигурно и защитено място в утробата на мама. И после бам – оправяй се сам.

„Отпускът по майчинство е скучно и еднообразно време.” Това бяха едни от най-ползотворните ми 4 години. Запознах се с много интересни и разнообразни личности, с някои само виртуално, с други – и в реалния живот, с доста познанството прерасна в приятелство. Научих толкова много неща, открих нови хобита и нови неоткрити възможности и умения у себе си.

„Няма да имаш кърма.” Доказано е, че само 2-3% от жените имат физическа невъзможност да кърмят. Във всички останали случаи е въпрос на желание, мотивация и правилна организация на кърменето.

„Кърмените бебета са злояди.” Моля, заповядайте у дома, да видите с очите си колко злояд е синът ми, който се отби сам преди три месеца и който яде повече от мен. Дъщеря ми беше „злояда”, защото аз бях несигурна в себе си. Защото според книгите, лекарите и съседите трябваше да изяжда по 120 грама, а тя искаше само 110. И когато си казах „Стоп! Колкото иска детето - толкова” тя взе, че прояде. И сега си хапва с апетит и вече знае, че не е важно да се нахрани първа, не е важно да си изяде всичко, важно е да се храни с удоволствие.

„Голямо кърмаче се отбива трудно.” Няма нищо по-лесно от отбиването на кърмаче, което е готово за това. Когато детето е надраснало нуждата си от сукане, отбиването протича плавно и естествено. Без драми, толкова неусетно, че майката в повечето случаи не разбира кога за последно е кърмила.

Това е моята реалност. Щастлива съм, че продължавам да преживявам магията, наречена майчинство!

Снимка: Flickr