Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или късно ще се усетят, че го правя от безсилие. Че прехвърлям отговорността, която ми е непосилна.

Предпочитам да им повтарям и показвам, че всяко тяхно действие си има определени последствия, да поощрявам приемливото поведение и - доколкото ми е по силите - да игнорирам неприемливото. От опит, придружен с поредица главоболия, установих, че от прекаленото използване на забрани също няма полза. Още повече, че "забраните" обикновено са набор от фрази, които употребяваме механично.

Забраните, също като "плашилата", са само думи и намерения, които няма да реализираме. Прибягваме до тях, когато не знаем как да общуваме с децата така, че да стимулираме послушание. Парадоксът е, че заканите и всяването на страх дори правят поведението на отрочето още по-неприемливо за нас. Освен, че нямат никаква възпитателна роля, забраните предизвикват защитна реакция у детето.

То се озлобява, таи обида към родителя, започва да се усеща неоценено. А на по-късен етап развива така наречената "психологическа глухота" - просто спира да реагира и да се съобразява с тези наши прийоми. Алтернатива са предупрежденията. Особено ако ги ползваме правилно. Това означава да сме пестеливи и последователни.

Пестеливо ще рече да се употребяват само, когато детето не е наясно, че се държи зле. Ако се славите като непоследователен родител обаче, е твърде вероятно палавникът да не чуе предупреждението. Той вече знае, че може да си прави каквото иска, преди да сте повторили "спри!" поне три-четири пъти. Последователността за жалост е трудна работа - особено за по-изнервените родители.

Снимка: Flickr