Понякога животът приключва преди да е имал шанс да започне. Тогава сякаш всички ги боли. Но въпреки болката - тъгата не сплотява. Тъгата изправя майки срещу майки. Така се оказва.

Една майка загуби най-милото си. Дали ВЪПРЕКИ или ЗАРАДИ избора си - това е друга тема. Твърде голяма. Една майка ще понесе цялата тежест на своето решение.

Това значи ли, че трябва да се откаже от правото си сама да избира?! Че трябва чинно да приемаме наличното като единствено правилно...

Една майка се сблъска челно с висша форма на страдание. В тази история - ние адекватни ли сме?

Не са адекватни голяма част от журналистите. Както винаги! Защото както винаги угодничат на... всичко официално и официализирано.

Не са адекватни лекарите, като плашат, изопачават, зомбират с идеята, че те могат "да родят" бебето ми, а тялото ми не е способно на това. Не са адекватни като евфемизират всичко, което се случва зад болничните врати, но ни навират този инцидент под носа с нагла претенциозност.

Не са адекватни законо-творците, като не създават "правилните" закони. Защото, погледнато в дълбочина и извън трагедията на конкретния случай - отговорността е тяхна. Отговорността е тяхна, така както е тяхно задължението да ни гарантират правото на ИЗБОР.

Не са адекватни застъпниците на естественото раждане в домашни условия, като отказват да се разделят с очакванията си и с решението нещата-да-се-случат-така-както-искам-на-всяка-цена.

Не са адекватни реакциите на "другите" майки - противниците на неасистирано раждане. Много хули, поплювки, категоризации, сочене с пръст. И всичко това под мотото "така й се пада (като прави различен избор)".

Така че... не сме адекватни, драги майки. Твърде много крясъци и твърде малко полезни поуки. Моля за минутка мълчание. И мъничко толерантност към правото на избор. Чуждия.

Снимка: Flickr