28.03.2011 16:10:45

Хората, които приемат близките си без желание да ги променят и контролират на всяка цена, обикновено са спокойни хора. Не знам коя е причината и кое следствието - знам, че резултатът е една много приятна, хармонична среда.

Ако си направим експеримент за няколко часа да записваме изразите, с които комуникираме с околните, е твърде вероятно да се окаже, че не одобряваме другите. (Отпърво себе си, но това е друга тема.) Не одобряваме и децата си. Или поне това е посланието, което те получават от нас - вербално и невербално.

25.03.2011 18:24:55

Голямата ми дъщеря е на 2 години и половина и има завиден, на моменти плашещ апетит. Наскоро се случи да се храним заедно с друго дете на същата възраст. Сравнението на изядените от двете деца количества храна притесни другата майка.

Достатъчна ли е храната, която приема мъничето е въпрос, който тревожи голяма част от майките. И още по-голяма част от бабите. Широко разпространено е схващането, че чинията трябва да се опразва. Това като че ли е синоним за здраве.

22.03.2011 14:48:25

Всички грешим, докато се учим да бъдем родители. Някои грешки водят до простуда на новороденото бебе, други до обелени колене. Но те не са драматични - част са от съвместното порастване на дете и родител.

Има обаче и грешки, които водят след себе си по-сериозни сътресения. Не проявяваме уважение към детето, наказваме го, не зачитаме желанията му и с всякакви средства за дресура пречупваме волята му... Подобно поведение само няколко години по-късно ще ни доведе до бетонната стена от проблеми на един неуверен в себе си, изтъкан от самоусещане за малоценност човек.

14.03.2011 20:50:29

Случка първа
През изминалото лято горещините не ни "пускаха" по-далеч от най-близката до дома детска площадка. За късмет, тя е една от най-новите и най-поддържаните в града. Дъщеря ми, тогава на година и половина, много обичаше да събира боклуците около пейките и да ги изхвърля по предназначение - в кошчето.

10.03.2011 22:40:34

В моите ученически години за насилието и агресията на деца и тийнейджъри беше виновен хеви метълът. Сега са телевизията и компютърните симулации. Сякаш нещо неодушено може да носи вина. Не че смятам за приемливо телевизорът да боботи 24 часа в денонощие и 3-4 годишни да гледат кеч, докторски сериали или дори новини. Но и да се сатанизират медиите ми се струва твърде крайно бягство от лична отговорност.

Вярно е, че по каналите има ужасни сцени и че много от компютърните игри са изпъстрени с насилие, но и едните, и другите имат ясно посочени възрастови ограничения. Е какво от това - нали е толкова удобно да нарочим за виновни... кеча и Холивуд. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошите изблици - просто детето е "изперкало" от кеча.

08.03.2011 08:48:44

Събудих се по най-очарователния начин. Усетих два шута в лицето. Малкият ми син пак е заел необичайна поза и докато спи, две боси крачета ме ритат по бузата. Само след минути къщата се оглася от сутрешния смях на децата ми. Дъщеря ми ме поздравява за празника, синът ми само ме гушва, нали още е маминото бебче и не говори добре. Получавам невероятно ухаещ зюмбюл от съпруга ми. Колко жалко, че миризмата не може да се запечата на снимка! За Осми март предпочитам да получавам пролетни цветя. С носталгия си спомням отминалите години, когато нямаше цветарски магазини и бабите продаваха червени лалета за празника, отглеждани с любов в оранжерии с печки на дърва и въглища.
 
Денят преминава в непрекъснато повтаряне "Честит празник" от приятели, роднини, колеги и дори случайно срещнати хора. Много цветя, много усмивки и много ведро настроение.

02.03.2011 22:09:40

Не само покрай големите празници - всеки ден се замислям защо много от българите сме многознаещи, но неинициативни; многоможещи, но посредствени; вътрешно неуверени в себе си, но иначе биещи се в гърдите; сервилни с "чуждите", но отчуждени вътре в собствените си семейства.

Ясен е отговорът за мен - въпрос на традиции във възпитанието. Не особено полезни традиции. Традиции на едно авторитарно родителство. To забранява, ограничава, избира вместо теб, наказва и изисква ... като от обект. Контролира те, но въпреки това никога не те одобрява.

01.03.2011 21:24:01

Напоследък двегодишната ми дъщеря заспива трудно. В студените дни не успява да оползотвори енергията си. Освен това вече й е скучно вкъщи.

Опитвам да й привлека и задържа вниманието по всякакви начини, но е трудно. Тя е изключително активна и "скача" от занимание на занимание, а този маратон най-често завършва с поредица от бели.

28.02.2011 09:28:54

Прогнозите вещаят пролетта да се забави. А с нея и доброто настроение. Затворена на топло вкъщи с децата избегнах и първата, и втората грипна вълна. Но ме застигна "душевната настинка". Апатично ми е, нямам желание да правя повече от минималното необходимо, пък и често ми се плаче без причина. Сякаш съм загубила дистанционното за настроението си.

Отколе по-опитни приятелки са ми споделяли, че за да се измъкнеш изпод носа на депресията, ти е нужен дневен режим. Или поне план за действие - в случай, че не си падаш по цепене на минути.

18.02.2011 23:13:05

Когато бях много малка, съжалявах че нямам по-голям брат. Вероятно съм имала нужда някой да ме защитава и да ме учи на лудории. В ранните тийн години пък исках да имам сестра. Сигурно ми е липсвала добра приятелка, с която да си споделям терзанията. Всъщност, имам почти три години по-малък брат, с когото днес говоря за всичко. А и вярвам, че мога да разчитам на защита... ако се наложи.

Разликата във възрастта на моите дъщери е малко повече от 23 месеца. Има много за и против второто дете да е родено скоро след първото. За мен също изглеждаше страшно и уморително, но днес тази разлика ми се струва идеална. Не е лесно, разбира се, но кой е казал, че деца се гледат лесно. Независимо на каква възраст са. А и всяко дете си иска своето време и енергия от мама и тате - независимо на колко години е.