Събудих се по най-очарователния начин. Усетих два шута в лицето. Малкият ми син пак е заел необичайна поза и докато спи, две боси крачета ме ритат по бузата. Само след минути къщата се оглася от сутрешния смях на децата ми. Дъщеря ми ме поздравява за празника, синът ми само ме гушва, нали още е маминото бебче и не говори добре. Получавам невероятно ухаещ зюмбюл от съпруга ми. Колко жалко, че миризмата не може да се запечата на снимка! За Осми март предпочитам да получавам пролетни цветя. С носталгия си спомням отминалите години, когато нямаше цветарски магазини и бабите продаваха червени лалета за празника, отглеждани с любов в оранжерии с печки на дърва и въглища.

Денят преминава в непрекъснато повтаряне "Честит празник" от приятели, роднини, колеги и дори случайно срещнати хора. Много цветя, много усмивки и много ведро настроение.

Идва кулминацията на деня. Тържеството в детската градина. Децата се вълнуват, празнично облечени в тоалети на кокичета, минзухарчета, врабчета и щъркели. Момиченцата са невероятни в розовите рокли, младите господа пренебрегват тежестта на черните панталони и се втурват в бясна гоненица. Стаята се изпълва с майки, баби, бащи и по-големи дечица. Трудно скривам сълзите в очите си. Тайничко се оглеждам и виждам, че не съм единствена. Нима има по-голям подарък от грейналите детски личица, рецитиращи стихчета за пролетта и мама?! Изненадите не свършват до тук, за всяка майка децата са приготвили собственоръчно картички - красиви, нежни и от сърце.

След тържеството се прибираме у дома, вечеряме и мъничетата се отправят към леглата. А часът е едва 20:00. Преди пет години празникът тепърва започваше. Но тогава празнувах Празника на жената, който няма как да се сравни с радостта от днешния ден. Защото вече Празникът е на МАМА!

Снимка: Flickr