- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Десет въпроса за детската стая
Кога да отделим детето в самостоятелна стая?
До третата година детска стая не е необходима. Дори е възможно отделянето на бебето да създаде проблеми, защото то все още има нужда от близък контакт с мама. Когато започне да се самоутвърждава, да изследва света само - тогава е време за лично пространство. Препоръчително е детето да има своя стая най-късно когато тръгне на училище.
За щастие, детето ми обожава плодове. Надявам се винаги да е така. Но установих една не много полезна тенденция у дома - пазаруваме ги без въображение. През пролетта - череши, ягоди. През лятото - кайсии, праскови, малини. После грозде, тиква, портокали, мандарини. Единствено ябълката и бананът са на целогодишна почит и се слагат по навик в потребителската ни кошница.
Така се оказва, че пренебрегваме много вкусни и полезни плодове. Авокадото, например. Много харесвам вкуса му, но го консумирам само "навън" и само в салати. И това не е нито заради цената му, нито защото е недостъпно, а точно заради инерцията да купуваме винаги едно и също.
Великденските пости са в ход и много хора, които досега не са постили, тази година са решили да пробват.
Въздържането от месни и млечни храни е безкрайно полезно за организма, защото му дава възможност да се прочисти и да заработи по-добре, подобно на добре смазана машина.
Ако само преди десетина години чуждият език беше безусловно предимство в автобиографията на всеки от нас, днес на интервютата за работа вече ни питат кой е втория и третия език, който говорим.
В глобалния свят е немислимо да не разбираме много видове реч.
Пролетта настъпва, времето се затопли и майките с малки деца изпълниха детските площадки и градинки. Почти във всяка от тях има пясъчник – едно от любимите съоръжения за игра на всяко дете. Понякога майките се притесняват да пуснат децата си да играят в пясъка и с право – често той се използва от уличните кучета и котки и е пълен с всякакви пълзящи насекоми, като бълхи и кърлежи. Но ако близо до вас има сигурен от хигиенна гледна точка пясъчник, не се колебайте да насърчите детето да си поиграе в него.
По време на играта в пясъчника са едни от първите срещи на детето с негови връстници, там то се учи да общува с тях, започва да прави разлика между свое и чуждо. Играта с пясък развива фината моторика у децата, усъвършенства координацията на движенията. Децата се запознават с понятията тегло, форма, размер и обем, въпреки че не ги назовават в играта си. Направата н
Следя неотлъчно новините, идващи от Япония. Преминах през много емоции. След леката паника, която изпитах, дойде съпричастността. А след тях и трезвата мисъл. Дадох си сметка, че дори и да имам бегла представа как да реагирам по най-добрия начин по време на бедствие, е редно да науча и децата си на това.
Изграждането на умения у детето да действа в реална ситуация на земетресение най-успешно се случва под формата на ситуационни игри. Разбира се, преди това е добре да сме запознали детето нагледно какво е земетресение, кое го предизвиква и какви са последиците.
Случка първа
През изминалото лято горещините не ни "пускаха" по-далеч от най-близката до дома детска площадка. За късмет, тя е една от най-новите и най-поддържаните в града. Дъщеря ми, тогава на година и половина, много обичаше да събира боклуците около пейките и да ги изхвърля по предназначение - в кошчето.
Днес получих поздравително съобщение от Facebook за това, че кауза, която съм подкрепила е събрала 5 хиляди съмишленици. Каузата е да се въведе йога в училищата като трети час по физическо или свободно избираем предмет.
Смятам йогата, наред с плуването, за най-полезната двигателна активност и за деца, и за родители. Приятно се изненадах, че не малко хора мислят по този начин. За останалите реших да обобщя нейните ползи за децата.
В моите ученически години за насилието и агресията на деца и тийнейджъри беше виновен хеви метълът. Сега са телевизията и компютърните симулации. Сякаш нещо неодушено може да носи вина. Не че смятам за приемливо телевизорът да боботи 24 часа в денонощие и 3-4 годишни да гледат кеч, докторски сериали или дори новини. Но и да се сатанизират медиите ми се струва твърде крайно бягство от лична отговорност.
Вярно е, че по каналите има ужасни сцени и че много от компютърните игри са изпъстрени с насилие, но и едните, и другите имат ясно посочени възрастови ограничения. Е какво от това - нали е толкова удобно да нарочим за виновни... кеча и Холивуд. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошите изблици - просто детето е "изперкало" от кеча.
Голямото ми момче в момента е в предучилищна група и отчаяно се учи да пише в малка тетрадка с редове ченгелчета и букви...Нищо забавно, вдъхновяващо и интригуващо не откривам в безкрайното и еднообразно повторение на едни и същи досадни неща.
Затова много се зарадвах на книгата, която ми попадна. Неин автор е Едуард де Боно, който познавах като създател на метода на „шестте мислещи шапки”. Книгата се нарича „Creative Thinking” и се оказа еднакво забавна и за мен, и за децата.