Ако само преди десетина години чуждият език беше безусловно предимство в автобиографията на всеки от нас, днес на интервютата за работа вече ни питат кой е втория и третия език, който говорим.

В глобалния свят е немислимо да не разбираме много видове реч.

Затова все повече родители записват децата си на чужд език съвсем рано. Шестмесечни бебета посещават курсове по английски, а учените ни убеждават, че ако децата започнат да учат втори език на 10, никога няма да го усвоят толкова добре, колкото майчиния си.

Различни видове методи добиха широка популярност и зарибиха родителите да карат децата си поне веднъж седмично до другия край на града, за да им осигурят един плюс в по-далечно бъдеще...

Популярно е и да се учи чужд език в детската градина. Умилителна е гледката на трийсетина деца, застанали в кръг, които дружно повтарят Jingle bells, Jingle bells, Jingle all the way…

За себе си мога да кажа, че дълго време се чудех какъв подход да избера за моите деца. Самата аз говоря английски и немски и съм абсолютно убедена в тоталната необходимост да общуваш и да разбираш хората извън своята страна, но някак ми липсва амбицията да ги записвам на твърде много школи, курсове и уроци...Още повече, че и двете са момчета, енергията им е повече от нормата, и затова се ориентират по-скоро към спорта.

Затова реших да наблегна на създаването на пасивен речник. Говоря им на английски и в играта се опитвам да ги науча на цветове, форми и интересни думи. Забавно им е да ме слушат и винаги питат как е „къща”, „сняг” или „дърво” на английски...Харесва им артикулацията на отделните звукове, намират я за странна и вълшебна.

Установявам с изненада, че чутите думи влизат в съзнанието им и не го напускат...Това ме кара да се чувствам щастлива, че нещо се случва.

А най-щастлива съм от факта, че то се случва без мъка, тревога, зазубряне, а с много, много любов.

Снимка: Flickr