През 1985г. излиза един "бестселър", който съветва младите родители да оставят бебетата да плачат на интервали до 45 минути без да реагират, за да ги тренират да спят сами. Ако детето плаче толкова силно, че повърне, родителите трябва да изчистят и отново да излязат. „Ако го възнаграждавате за повръщането с оставането си при него, само ще го научите, че това е добър начин да получи каквото иска", твърди д-р Фербер в книгата си "Разрешете проблемите със съня на вашето дете”.

Чували ли сте това име - д-р Фербер? Човекът вероятно е имал само добри намерения, но това не прави методът му - станал популярен като "ферберизация" - по-малко жесток и зловреден, подходящ за дресиране на "послушно", но не и за отглеждане на спокойно и уверено дете. Факт е, обаче, че изолирането на детето в самостоятелна стая още от първия му ден на този свят е много разпространено, особено в така наречения "Западен свят".

За щастие, брачното ложе в много домове не е просто БРАЧНО. Все повече млади родители по света, а и у нас, го споделят с децата си и по този начин го издигат в ранг СЕМЕЙНО. Вкъщи сме четирима в леглото. И никой не се оплаква.

С тъга помня, че като дете имах копнежи за общо спане и гушкане в леглото на родителите ми. Затова предпочитам моите деца да получават постоянно топлината и обичта, за която са родени. Ще си призная, обаче, че като повечето бременни за първи път и аз правех планове бебето да спи в собствено креватче и отрано си мечтаех за най-скъпия и с най-много екстри модел. Но само месец след като се роди първородното ни дете, съвсем естествено и интуитивно си го прибрахме в общото легло.

Имам няколко много убедителни (за мен и семейството ми) аргумента в полза на съвместния сън, известен като co-sleeping.

На първо място - силно вярвам в мъдростта на природата и на родителските си инстинкти. Точно за това, второто ми дете спеше при мен (а често и върху мен) още в родилното отделение - въпреки командите на акушерките. Отново не беше планувано - така ни беше добре и се чувствахме спокойни и двете. Бебето само ми подсказа от какво има нужда, а аз се вслушвах - този урок вече го бях научила добре, благодарение на голямата ми дъщеря.

Нощното кърмене е улеснено, в същото време и мама и татко се наспиват идеално. Не ми се налага да ставам, да храня, да приспивам, отново да лягам и да се чудя как да заспя. На таткото му е спестен стресът от нощния плач и часовете в опити детето да бъде успокоено и отново приспано. Съвместният сън подпомага производството на кърма - с други думи, благоприятен е за физическото развитие на детето.

Подаряваме си удоволствието да гушкаме прекрасните си деца и да наваксаме "пропуснатото" през деня. А и сутрин се събуждаме с прегръдки. Така не се притеснявам, че децата ми могат да бъдат лишени от изначално нужните всекидневни дози любов и топлина. Сигурни сме, че това е добра основа, на която градим близост и доверие - откликваме на потребностите на децата си.

Мъничетата ми заспиват лесно и си отпочиват много по-добре - подробно съм наблюдавала този аспект. Когато по някаква причина не съм до тях, усещат, разбуждат се и нервничат. Освен това, винаги са добре завити.

Сънят на бебето си има свои особености - макар да прекарва в сън много голяма част от денонощието, то се буди често и без оглед на това, която част от деня е. При бебетата преобладава повърхностният сън. Този "ефект" на неукрепналата нервна система на малкия човек е много изтощаващ за родителите. В същото време, сънят в пряк контакт с мама и татко, е по-спокоен и по-продължителен.

Не съм имала притеснения дишат ли, не дишат ли. Нито ми се е налагало да ставам да проверявам. Вярвам в твърденията на д-р Сиърс, че при съвместен сън дишането на майката и дишането на бебето се синхронизират. Един от силните аргументи в полза на co-sleeping са изследванията, които показват, че този модел на спане би могъл да се счита за "профилактика" на синдрома на внезапната детска смърт.

Противно на предполагаемото - интимният живот става по-разнообразен и с повече въображение. Просто защото леглото вече не е за интимности! А обвиненията, че родителите, предпочитащи да делят легло с децата си са с нездрава сексуалност за мен са смехотворни и незаслужаващи повече редове.

Един от най-разпространените родителски страхове е, че детето ще се разглези и няма да пожелае да спи в собствено легло до завършване на гимназия. Вкъщи нямаме подобен страх - знаем, че когато дойде моментът, те сами и с радост ще предпочетат собствено легло и дори собствена стая. Да си призная... малко ми е мъчно, че това време е близо.

Снимка: Flickr