Автор: syconium
Публикувано на: 31.01.2011 23:58:47

Рейтинг:

Искам

Още в наивните си юношески представи за майчинство бях твърдо решена, че ще гледам децата си у дома, докато навършат поне три години. После забременях, родих и се научих да не следвам фанатично установени от мен самата норми, а да се вслушвам, вглеждам и водя от дъщерите си. За радост, обаче, често предварителните ми планове се оказват в синхрон с темперамента и потребностите на малките. (Ще излезе вярно, че децата избират родителите си).

На този етап, нито радикалното ми мнение по отношение на яслите е променено, нито детето ми с неговите 2 години и 3 месеца е подсказало потребност да посещава подобно заведение.

Разбира се, това е въпрос на добре обмислен и преценен от семейството избор. Универсални съвети няма и много ми се иска и аз да успея да ги избегна.

Ако майката и бащата  познават добре детето си, преценяват всички ресурси, с които разполагат, познават и себе си, и близките си, тогава могат да вземат най-доброто решение, както за детето, така и за цялото семейство. В крайна сметка, малкият човек не е нещо отделно -  той е част от семейството и дали да бъде или да не бъде пратено на ясла касае всички. Най-вече него.

В полза на яслите обикновено се "търкалят" едни и същи безумни аргументи - не повече от 5-6 на брой. Един от основните е, че преболедуването в тази възраст изгражда имунна система. Невярно, по моему. Имунната система е недостатъчно стабилна до около 4-5 годишна възраст. Това води до по-честа заболеваемост и по-сериозни последици. Ако има положителен ефект за изграждане на имунитет чрез боледуване, е желателно да се постига при по-укрепнал и силен организъм.

Времето за възстановяване на децата, посещаващи ясли от своя страна е недостатъчно, с оглед възможностите на родителите за ползване на болнични. Най-често възстановяването се изчерпва с това детето да ИЗГЛЕЖДА здраво. В същото време, то е с изтощена имунна система, много по-лесно податлива на вируси и бактерии. Така се изреждат болест след болест, а изцеденият организъм вече не може да пребори и най-обикновено вирусно заболяване. Следват усложнения, понякога и хронични състояния. Поради тази причина и много педиатри не препоръчват ранното "тръгване" в детско заведение. Под въпрос е и "съвестността" на част от родителите, които въоръжени с бележка от педиатъра, водят болните си деца при здравите.

Никой не ми дава гаранция, че след като детето ми не посещава ясла, задължително няма да боледува. Но мога да му осигуря изначално необходимите за подрастващия организъм разходки на открито, които, да си признаем, в детските заведения не се случват нито толкова често, нито с такава продължителност. Мога да му осигуря също и здравословно хранене. А храненето в първите години на децата има определящо значение за здравето - и настоящо, и бъдещо.

За много родители обаче сякаш е по-важно децата ВСЕ ПАК ДА ЯДАТ. И не е толкова от значение какво и как ядат. Продукти от тесто, некачествени колбаси, много захар за сметка на малко плодове и зеленчуци, течен шоколад и картофи... много картофи, редуващи се със зеле и боб. Не е ли безумие, че контролът за това, с какво да храним децата си, доброволно прехвърляме на субективната и често неграмотна преценка на директорката на яслата?!

Доволни майки и татковци ръкопляскат, че злоядото им дете е започнало да се храни едва месец, след като е тръгнало на ясла. Чудесно! Но дали изведнъж само е проявило завидния апетит или някоя строга лелка не го е "пречупила" с досадно постоянство и заплахи?!

Е, не всички лелки са "от тия". Но, че е по-добре детето ми да се гледа от СПЕЦИАЛИСТИ е широко разпространен мит. Преди всичко за едно дете до 3-годишна възраст най-добрият специалист е майка му. Всичко друго е ерзац - понякога не много лош, но все пак... Още повече, че в България принципно липсва съвременен подход към детското психическо и емоционално здраве. В детската ясла преобладаващото мнозинство от персонала е с медицинско образование. При това, зле платен и крайно немотивиран персонал. Място за други специалисти: социални работници, кинезитерапевти, логопеди, психолози в изконното българско детско заведение няма. А и как да им повериш детето си, при все че обезводняването и умишленото простудяване далеч не са градски легенди. Не са легенда и пошляпванията. Накрая на този пасаж дължа извинение и уважение към неколцината отдадени на професията си възпитатели в детско заведение.

Има и професионалисти, разбира се. Но аргументът да пратиш детето си в детска ясла, защото там ще стане послушно и самостоятелно, ще се научи да говори, пее и брои до десет ... е абсурден. Натъжава ме, че "дресирането" на дечица опиянено се възприема като "дисциплина". А да пее, танцува, разпознава буквите ... всичко това може съвсем спокойно да се научи и вкъщи - без задължителности, на шега и на игра, без да се налага от бебе да е част от някаква група, която рецитира едни и същи стихчета. Детето само си открива света, нужно е само да го наблюдаваш и да му помагаш. Така и интересните за него игри лесно се откриват.

Дъщеря ми се храни и облича сама, знае как се нарича всеки един от пръстите, учи по собствена инициатива английски думички и понякога ми задава въпроси, за чиито отговори се допитвам до Google. Но дори и да нямаше всички тези умения, пак не бих се притеснила. Защото децата са готови да проявят разбирането на света по различно време и по различен начин. Насилствено изкарване на повърхността на нещо, на което сега не му е времето да се случи, може само да навреди. Пък и нищо от изброеното по-горе не е НАИСТИНА задължително.

Нито е задължително на тази възраст да се среща ежедневно с петнайсетина "себеподобни". Всъщност, "социализацията" е най-често повтаряната причина детето да бъде записано на ясла. И най-смехотворната за мен. Всяка възраст си има своите особености. След осмия месец (приблизително) детето ясно разграничава своята майка, придало й е специален статут и всяка раздяла с нея в ранна детска възраст е травмираща. Това е периодът, в който се появява и страхът от непознат. На 2-3 години детето все още има потребност да общува преди всичко с майка си, предпочита предметната игра с родителя. Мама е център на Вселената, а детето има нужда от подкрепа - да споделя с нея своите малки открития. В този период семейната среда е за предпочитане и най-доброто за детето е да се гледа от родител, докато навърши три години. Съществува теория, според която в периода до третата година, човек може да общува максимално пълноценно с толкова хора едновременно, колкото са годините му: до края на първата година – с един, до края на втората – с двама, и така нататък. Но и да не е вярно това твърдение, игри с връстници не е трудно да се осигурят - и в малкия, и в големия град. И през лятото, и през зимата. Не може обаче да се очаква, че яслата ще превърне едно срамежливо дете в свръхконтактно. Това са дадености, темперамент. По-вероятно е дори една такава стеснителност да се задълбочи, вследствие на насилствената промяна.

Тръгването на ясла в нашите условия почти без изключение е травмиращо преживяване - и за детето, и за родителите. Едва ли са много местата по света, където родителите не ходят заедно с детето на градина в периода на адаптация. Редно е малките да имат избора да се приспособяват ПОСТЕПЕННО. Причината да не се адаптират лесно е в това, че изведнъж ги поставяме в нова и непозната среда, която може да е и много благоприятна за тях, но те нито го знаят, нито искат да го знаят - те най-напред реагират на промяната. Освен това, колкото повече расте детето, толкова по-лесно приема новостите и е по-лесно за него да прекарва време без майка си. Ако бъде принудено да се нагажда насила (както много често се случва) - въпреки протестите му, ако му се забрани със заплахи да плаче или да се оплаква - това ще сложи отпечатък върху него. Не много положителен отпечатък.

На 2-3 години малкият човек има нужда да затвърди своята самостоятелност, като се опълчва на забраните, които му се налагат. Това е много важен момент от психическото развитие на детето. В яслата се изисква ред, а с това са натоварени една-две жени на 15-20 деца. И за да се стигне до тази дисциплинираност, се прибягва до твърде неподходящи методи.

Двегодишното често има нужда от утеха, когато направи беля. Нужно му е да знае, че мама не му се сърди и че все още го обича, въпреки пакостите. Има  нужда от доказателство за безусловна обич и това също е част от причините да прави бели. Има нужда от чест физически контакт с майка си, от това получава увереност в себе си. Има нужда да наблюдава взаимоотношенията на родителите си и другите членове на семейството, като така си създава модел на взаимоотношения. Отношенията между децата в яслата не могат да му бъдат подобен модел, защото там средата е много далеч от "семейна". Има нужда да наблюдава дейностите, които родителите извършват, за да ги имитира в игрите си. Има нужда от модел, който да го запознае със света. В яслата контактува с други деца, които също имат нужда от модел и не биха могли да се научат едно друго на отношения и ценности. Ученето на песнички е много странично за тези процеси занимание и не помага на детето да се ориентира кое поведение доколко е приемливо и защо.

Но за различните родители са различно важни различни неща. За някои това е социалното вписване на детето от малко сред връстници, за други усвояването на нови знания и умения, за трети - еднократната пелена да бъде премахната "в срок", за четвърти... нещо четвърто. Има и такива, които не крият, че чакат с нетърпение да свърши уикендът, за да идат в понеделник на работа да си починат.

Донякъде разбирам майките, на които не им се занимава три години с детето. Не всеки човек може да се отдели от социалния си и динамичен живот за толкова време. Понякога и на мен ми е много тежко, не крия. Обаче ми е и много тежко да чувам, че деца реват и се молят да не ги водят на ясла, преструват се на болни, показват всякакви признаци на стрес, но... никой не се вслушва в тях. Никой не си задава въпроса защо детето не иска да е там, какво го притеснява, как да направя така, че детето ми да се чувства добре. Социалната норма е категорична: навършили две години - на ясла.

Майната й на нормата! Моите деца няма да ходят на ясла, защото имам възможността, времето, желанието, старанието и... най-вече любовта да им дам всичко и повече, от това, което биха получили в яслата. Моя си е и отговорността.

И все пак, има ситуации, в които яслата е далеч по-добър вариант от много други възможни. Даването на ясла е въпрос на лично усещане и ситуация във всяко едно семейство. На първо място това е въпрос на конкретно дете - неговата индивидуалност. И точно за това е целият този текст - за вслушването, съобразяването и уважението на неговите потребности. В крайна сметка... щастливите деца се познават. Предполагам всяка майка интуитивно усеща дали детето й е щастливо... оттам нататък всичко е без значение ... Дори и онази никак неусмихната лелка в яслата.

Снимка: Flickr
 

Искам при мама!
Искам при мама!
Читателски коментари

syconium 2011-02-28 16:59:06 0 отговори

syconium

Написаното е моето мнение за яслите и касае моите деца - не е принципно, така че няма как да е преувеличено. То е просто едно лично мнение. А това прословуто "адаптиране" не е нищо друго освен "свикване".

Анонимен 2011-02-06 18:32:32 2 отговори

Анонимен

Според мен написаното е доста преувеличено! Има деца,които се адаптират бързо и безболезнено.Защо да не посещават ясли и детски градини? Но,разбира се, за тези,които боледуват прекалено често и страдат,този момент е добре да се отложи.Трябва да се има в предвид,че децата и в училище не се хранят здравословно,даже според мен при тях е още по-зле.Също така дори тинейджърите навлезли в пубертета имат непрекъсната нужда от безусловна любов и подкрепа.

Твоят коментар
Избери самоличност
Регистриран потребител: Посетител Анонимен:

Потребителско име:

Парола:

Произволно име:

URL адрес: http://

Login with Facebook
Коментар:
Проверка:
CAPTCHA

Въведи кода от картинката:

Нашите спонсори




Последни галерии
autoblog.bg | motoblog.bg | travelblog.bg | mamablog.bg | fashionblog.bg | techblog.bg | funny.bg