Обичам детството си! Без ходенето на училище и домашните! И без съботните предиобеди - тогава трябваше да чистим и подреждаме, а аз си бях мързеливо дете. Обичам спомена за събота късен следобед! Обичам начина, по който ухаеше къщата през почивните дни - разноцветно, вкусно и... специално.

Неделните палачинки, които винаги бяха топли, когато се събуждахме с брат ми. Бъдни вечер и Коледа, които винаги посрещахме с едни и същи ритуали и с едно и също меню. С любов си спомням, че получавахме два подаръка - един за Коледа и един за Нова година. И купищата шоколади, които придружаваха всеки подарък. Обичам да си спомням как си ги поделяхме с брат ми, защото мама хитро ни подаряваше различни, за да опитаме повече видове.

Тортите, които мама старателно правеше за рождените ни дни. Сутринта на Великден и домашните козунаци с чаша топло мляко. Почивките на море с родителите ни. Начинът, по който мама пазаруваше за Коледа - започваше още в средата на годината и щателно криеше всичко... Винаги на едно и също място.

Дългите вечери, разговорите на маса и играта на карти. Целувките за "добре дошъл" или "довиждане".

Това е моето детство. Това са нашите ритуали и традиции - не са уникални, но са си... просто наши. И винаги съм искала да ги завещая на деца ми. Мъчно ми е било, че може и да не успея.

Вече си имам мое си семейство - още младо. И се питам - наистина ли е нужно да пренасям дословно традициите. Може би не. Може би е добре да си създадем лични ритуали, да си "наредим" малки неща, които ще ни сплотяват и радват. Ритуали, които ще са наша "запазена марка".

За мен, половинката ми и дъщерите ни това са домашно приготвените десерти през уикенда. Семейната прегръдка сутрин. Дългите съботни разходки. Задължителното "обичам те" преди заспиване. Слушането на детски песнички заедно. Четенето на книжки заедно. Купуването на малки подаръчета за всички, когато се вземе заплата. Празниците ни заедно.

Иска ми се, разбира се, да правим повече неща заедно. Веднъж седмично да вечеряме навън. Всеки уикенд да пътуваме до някое красиво място - винаги ново. Да караме велосипеди четиримата. Да ходим на пикник. Да играем семейни игри. Да каним гости всяка седмица. Да украсяваме елхата, да боядисваме яйцата, да си правим украса. Иска ми се поне веднъж в седмицата да вечеряме на земята, на свещи - ей така, за да нарушим нормата. Иска ми се да се научим да свикваме семеен съвет винаги, когато някой от нас има нужда.

Децата растат бързо и вероятно всичко това ще се случи. Постепенно, с годините ще творим своите ритуали. Със сигурност ще има и такива, за които дори не ми е хрумвало - децата са толкова изобретателни. Но едно нещо ще присъства неизменно - като спомен от моето детство... от моята майка. Уханните неделни палачинки с домашно сладко. Приготвени по мамината рецепта, грижливо запазена.

Снимка: Flickr