Преди време с мъжа ми ходихме на футболен турнир, за да гледаме голямото ми момче, което трябваше да премери сили с деца от другите детски градини.

Беше страхотно! Толкова много малки момчета, облечени в специални екипчета, които се събираха на групи с треньора си, обсъждаха стратегии, и се опитваха да отбележат гол.

Нашето момче беше възхитено от публиката, от еуфорията, и най-вече от това, че ние сме в залата и го подкрепяме.

В един момент то съвсем спря да рита, забрави отбора си, отиде в единия край на игрището и се провикна - "Обичам ви"! С мъжа ми му отвърнахме в един глас, беше вълшебен миг.

По-късно чухме други родители, които негодуваха, че техните момчета не са вкарали гол. Те викаха и крещяха - „тъпак”, „идиот”, „отивай, ритай, бий се”...

Спомних си какво пише Исабел Алиенде за децата - че те трябва да се обичат, както се обичат дърветата - с благодарност за това, че ги има и без да се опитваме да ги променяме.

Може би моето момче няма да стане футболист, но какво от това?

На земята има място и за тигъра, и за калинката.

Важното е, че аз винаги ще съм наблизо и ще му давам цялата си обич. Надявам се тя да бъде като водата, която е нужна на едно младо дръвче, за да стане здраво и силно след време.

Снимка: Flickr