Когато се роди дете, то размества поставените ни до момента вътрешни граници. Променя правилата, които сами сме си определили. Откликваме с любов на неговите потребности, нарушавайки собствения си комфорт и лично пространство.
През първата година от живота си сякаш то определя правилата. И така трябва да е според мен - това е майчинско-бащината любов. Това е здравословно равностойно партньорство и добра основа на хармонични взаимоотношения.
После детето прохожда, осъзнава себе си, индивидуалността си, изпробва границите. Малкият човек едва е навършил две, а на нас ни се налага да се сблъскаме с един отрицаващ всичко бунтар с памперс.
Сега е моментът да си дадем ясна сметка кое за нас е приемливо и кое неприемливо детско поведение. Да създадем ясни правила и да ги следваме. Да наложим граници. Ако не го направим, детето само ще си изиска тези граници - обикновено с пристъпи на истерия, инат, тръшкане, непослушание.
С други думи - богат арсенал от предизвикателства. Или онова поведение, което наричаме "качва ми се на главата". Децата се нуждаят от поне един строг и последователен в следването на правилата възрастен човек в обкръжението си.
Боят и агресията обаче не са начин да налагаме правила. По-скоро са симптом, че сме поизпуснали нещата. И признак на слабост, на неспособност да проявим постоянство и твърдост.
Границата, която задаваме на децата си трябва да е достатъчно ясна, за да му внуши две основни послания:
* Какво означава за мама и/или тате неприемливо поведение
* Кое е онова приемливо поведение, с което може да се замести
Например: "не ти е разрешено да удряш сестра си, но възглавницата можеш".
За децата размитите и общо поставени граници остават неясни. И следователно - не работят. Границите имат ефект, когато говорят недвусмислено. Да са категоричен знак за детето, че сте сериозни и не се шегувате.
Но и да е поставена така, че негодуванието, което предизвиква у детето, да е минимално. Правилата и границите следва да са такива, че да възпитават у детето социално приемливо поведение, като в същото време съхраняват личното му достойнство.
Снимка: Flickr
