Детската площадка е едно от първите места, където детето се сблъсква със своите връстници и започва да се учи как да общува с тях.

Някои деца са по-стеснителни и срамежливи и е възможно в началото да се притесняват да отидат сами при другите деца. Такова дете има нужда от време, за да погледа отстрани, а после заедно с родителя може да отиде при останалите. Възрастният е този, който трябва да насърчи започването на обща игра, с което да улесни приобщаването на по-срамежливите деца.

Често на детската площадка възниква спор за нечия играчка. Родителят трябва да постави ясна граница за размяната на играчки. Още у дома детето трябва да реши кои играчки е съгласно да сподели с приятелчетата си и кои – не. Тези играчки, които са твърде любими и не иска да дели с друг е най-добре да останат или у дома, или при мама. Детето трябва да се поощрява да използва „вълшебните думички” „моля”, „благодаря”, „заповядай”, когато иска да си поиграе с чужда играчка, както и да се насърчава да предлага своите играчки на другите деца. Ако децата се скарат за играчка, възрастните са тези, които трябва да потушат спора. Децата под три години не разбират смисъла на „свое” и „чуждо”. Родителят трябва да върне играчката на собственика, ако неговото дете не желае да направи това. Но без да губи търпение, без груби думи или физическо насилие. В такава ситуация би било добре да се насочи вниманието на детето към нещо друго, за да остави то чуждата играчка.

Понякога на детската площадка необезпокоявани играят и деца с по-грубо държание. Родителят можа да направи забележка на такова дете, но без да повишава тон, без да използва груби или обидни думи. Ако има опасност то да нарани вашето или друго дете, трябва да се реагира бързо и да се отстранят застрашените деца. Опитайте да разговаряте с придружаващия го възрастен, той е човекът, който трябва да предприеме мерки. Често изолирането от страна на другите деца на площадка се оказва добър ход за справянето с малкия грубиян.

Снимка: Flickr