- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Един мъдър човек ми каза, че отношението към майката е отношение към живота.
Ако приемеш своята собствена майка и се опиташ да я разбереш, ти ще постигнеш мир със себе си.
Според Уикипедия „хлябът е тестено изделие, изработено от пшеничено, ечемично, овесено, царевично или ръжено брашно, съставляващо основна част от трапезата на Европа, Близкия Изток, Америка и Индия. Може да е в различни форми и с различни съставки, пълнеж и добавки, макар че основните елементи са едни и същи – брашно, вода и сол.”
За моето семейство хлябът е много повече от дефиниция. Ние обичаме да го вкусваме, да го вдъхваме, да го слагаме на трапезата си.
Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.
Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.
Малкото ми момче е бунтар. То не обича правилата и няма респект от нищо. Едва на три години е, а показва страхотен инат и твърд характер.
Обичам го – точно такова, каквото е. Само че понякога се улавям, че хабя твърде много сили и енергия с него, карам му се и двамата буквално сякаш „не можем да излезем на глава”.
Когато се роди дете, то размества поставените ни до момента вътрешни граници. Променя правилата, които сами сме си определили. Откликваме с любов на неговите потребности, нарушавайки собствения си комфорт и лично пространство.
През първата година от живота си сякаш то определя правилата. И така трябва да е според мен - това е майчинско-бащината любов. Това е здравословно равностойно партньорство и добра основа на хармонични взаимоотношения.
Не се сещам за по-спорна храна от шоколада. Приписват му какви ли не грехове... :
* Шоколадът прави децата насилници
* Причинява кариес и проблеми с храносмилателната система
По това време на годината обикновено стартирам голямото Великденско чистене. Освен чисто практическа страна, то си има и символна - ново начало, разчистване на "място" за по-свежа енергия и приятни емоции. Чистенето винаги действа зареждащо. А този сезон за мен то ще е под знака на екологията и използването на естествени материали в домакинството.
От известно време узрявам за идеята - с други думи търся информация и експериментирам. Стигнах до шарлатанския (на първо четене) извод, че няма нещо у дома, което да не може да бъде почистено с бял оцет, сода бикарбонат и лимон. Допълнени от още няколко продукта от шкафа с храни. Всъщност, не съм направила революционно откритие - това си е стара истина.
Много е лесно да произнасяме морални присъди, да класифицираме хората, да им поставяме епитети и да ги делим на „добри” и „лоши”.
Сякаш една от най-типичните български черти е да типизираме и да поставяме всички под един знаменател.
Детската площадка е едно от първите места, където детето се сблъсква със своите връстници и започва да се учи как да общува с тях.
Някои деца са по-стеснителни и срамежливи и е възможно в началото да се притесняват да отидат сами при другите деца. Такова дете има нужда от време, за да погледа отстрани, а после заедно с родителя може да отиде при останалите. Възрастният е този, който трябва да насърчи започването на обща игра, с което да улесни приобщаването на по-срамежливите деца.
Напоследък стана много модерно да се говори за арттерапия и музикотерапия. Специалистите са на мнение, че изкуството може да има невероятен ефект върху цялостното развитие на детето, да подобри обмяната на веществата, да успокои съня му, да развие въображението, да стимулира дишането и кръвообращението и дори да повиши концентрацията.
Майките започват да пускат на бебетата класическа музика още докато са бременни и забелязват, че те сякаш се успокояват и заспиват по-добре в утробата им...