Малкото ми момче е бунтар. То не обича правилата и няма респект от нищо. Едва на три години е, а показва страхотен инат и твърд характер.

Обичам го – точно такова, каквото е. Само че понякога се улавям, че хабя твърде много сили и енергия с него, карам му се и двамата буквално сякаш „не можем да излезем на глава”.

Истината е, че ми харесва, че е толкова непреклонно, но в същото време искам да му покажа докъде стига границата на моето търпение, за да знае колко голяма е собствената му територия. Доста време мина в неуспешни опити. Докато накрая установих, че е по-добре да променя себе си и своето отношение към него, за да постигна целта си.

Ето какво се случи наскоро. Моят малък герой беше решил да вземе един огромен робот за разходката в парка. Позволих му, разбира се. Само че съвсем скоро той се умори да го носи и ме помоли да го взема, за да може да играе спокойно.

И тук аз казах просто „Не”. Всеки може и трябва да носи сам нещата, които е взел със себе си. Това са правилата.

Митко изпадна в ярост. Вървеше и мърмореше, после плачеше, накрая започна да говори, че съм лоша майка...Аз се опитах да се овладея и не му показах, че съм нервна, ядосана или наранена. Повторих няколко пъти това, което бях казала, и го оставих да излее на воля емоциите си.

Точно половин час мина, когато детето спря да плаче и изведнъж се преобрази. Хвана под ръка робота си и започна да се надбягва с батко си, да се катери по пързалките и да хвърля камъчета в езерото.

Разходката мина страхотно и нямаше повече злополучни инциденти.

А аз установих колко лесно могат да стават нещата - без крясъци и наказания, без излишни нерви. Трябва просто да заставам зад думите си, за да бъда чута от децата си.

Снимка: Flickr