Един мъдър човек ми каза, че отношението към майката е отношение към живота.

Ако приемеш своята собствена майка и се опиташ да я разбереш, ти ще постигнеш мир със себе си.

С майка ми сме имали много конфликти, общуването ни винаги е било затруднено заради разликите в темперамента, гледните точки, нагласите и възрастта. Лесно ми е било да я упреквам заради собствените си провали и да й държа сметка за неуспехите си.

Вече не го правя. Откакто самата аз станах майка, преосмилих своето отношение. Не мога да кажа, че тотално съм се променила, отдавна не съм склонна да се анализирам до болка и да се самоизследвам до припадък.

Просто разбрах колко е трудно да си майка. И как не бих го заменила за нищо на света.

Установих, че животът ми се дели на два големи периода - преди и след като родих децата си.

Постепенно започнах да си давам сметка, че в космополитния свят има един-единствен човек, който ми е поднесъл най-ценния дар - живота. Това е моята майка. Никой друг не е бил толкова щедър към мен, няма и да бъде.

Щастлива съм, че вече съм жена и мога да осмисля този подарък. Нещо повече - аз самата дарих два живота, и така станах благословена.

Благодаря ти, майко!

Снимка: Flickr