05.05.2011 11:16:15

Обичам магазините “second hand”. Лично за мен те са мястото, където успявам да релаксирам, пазарувайки, и да се насладя на добро обслужване, усмихнати продавачи и ведро настроение.
 
В тези магазини се чувствам много специфично. Като част от някаква тайна общност. Често пъти - като у дома. Всичко е шарено, весело, закачливо. Спокойно е. Има дрехи, които не бих могла да си купя от друго място - а това ги прави още по-привлекателни и желани.

03.05.2011 23:55:02

Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
 
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск

29.04.2011 14:03:50

Моите учители са двете ми момчета. Отдавна спрях да се заблуждавам, че аз съм тази, която ги учи, и с радост и изумление започнах да установявам колко вълнуващи неща съм разбрала от тях:
 
Да казвам винаги какво искам. Моите деца съвсем спонтанно и естествено заявяват своите желания и мечти. Нямат скрупули, задръжки и притеснения. Самият глагол „искам” добива съвсем друго значение - да материализира това, което сме си представяли, за което копнеем.  

29.04.2011 10:12:31

Отношенията между близнаците не могат да се сравнят с никои други отношения. Често помежду си те имат почти телепатична връзка. Още от малки се научават да общуват твърде добре един с друг. Това донякъде се дължи и на недостатъчното внимание, което успяват да им обърнат родителите.
 
Обикновено близнаците проговарят малко по-късно от връстниците си. Това се дължи на факта, че близнаците често общуват на свой собствен, автономен език и не изпитват нужда да бъдат разбрани от останалите, заобикалящи ги хора. Ако по всички останали показатели се развиват в норми, закъснялото проговаряне не би следвало да безпокои родителите.

27.04.2011 13:47:14

Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или къ

20.04.2011 12:46:39

Онзи ден стоях и наблюдавах децата си. Играеха си на продавачи. Бяха приспособили две табуретки за тезгях, някакви чашки бяха подредени като касов апарат, химикали, моливи и накъсани хартийки бяха парите. Куклите бяха купувачите.
 
Това ме накара да се запитам: „А какво искат всъщност децата?”

15.04.2011 15:21:08

Преди време прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Не помня от къде е, нито кой е авторът, затова ще цитирам по памет. "Всичко, по-старо от 150 години или осем поколения е предмет на митологията".

Замислих се, че не си знаем родовата история дори и на половина. Преди няколко години с брат ми започнахме да правим родословно дърво, но успяхме да стигнем едва до дядовците и бабите на нашите родители.

15.04.2011 12:45:11

Преди година ми махнаха два фиброаденома в едната гърда. За всички, които не знаят какво е това, ето определението в интернет: „Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан”.
 
За мен това беше бучка, която ми създаваше неприятно усещане в горната част на гърдата. По-късно се появи още една, точно на противоположната страна.

14.04.2011 23:28:43

Упоритостта на децата в периода между две и тригодишна възраст е нормална проява, въпреки че тя може да изглежда странно. Детето от двегодишна възраст започва да става независимо, неговият свят започва да се оформя и то открива своите собствени възможности. Малчуганът осъзнава, че може да върши различни неща сам, без помощта на мама или татко. Родителите все по-често чуват от детето си "ще го направя сам". На практика децата стават все по-сигурни в себе си, в способностите си, в преценките си какво искат, но има случаи, в които не всичко върви по плановете и последиците ядосват детето. Ако не получи това, което иска, детето започва да плаче, да се тръшка, да крещи, може най-отчаяно да се хвърли на земята безпомощно и така да покаже своя бунт.

Ако сме родители на такива деца, трябва да разберем, че подобни ревящо-крещящи изблици не са сцена, която цели да ни ядоса или

14.04.2011 21:37:01

Гледам LOVE.NET, с дъщеря ми. Впечатлява ме особено един детайл: отношенията между майката и нейната дъщеря са претърпели пълен крах. Дъщерята планира бягство от къщи, и буквално в последния момент, майка й, провирайки се в задръстването на тясна софийска улица, се втурва обезумяла, за да я спре... А отстрани – известният ни слогън в зелено: Доверието е взаимно!
 
Да, доверието е взаимно, ценно, незаменимо. То е крехко, но на него градим всичко останало. С доверие и любов възпитаваме децата си. Важно е да го осъзнаем навреме! Защото ако доверието го няма, не можем да общуваме пълноценно с тях.