Онзи ден стоях и наблюдавах децата си. Играеха си на продавачи. Бяха приспособили две табуретки за тезгях, някакви чашки бяха подредени като касов апарат, химикали, моливи и накъсани хартийки бяха парите. Куклите бяха купувачите.
Това ме накара да се запитам: „А какво искат всъщност децата?”
Отрупваме ги с играчки – креативни, обучителни, полезни за доброто им развитие. Но ако ги оставим сами да избират по-често ще предпочетат да играят на гоненица, да се боричкат или ще си измислят някаква невероятна история.
В една статия за „полезните” играчки на първо място бяха поставени интерактивните. Чудно как ли поколения деца са израснали без тях? И кое точно е полезното и развиващото в това да наблюдават някакво плюшено коте как се движи и издава някакви странни звуци? Не е ли по-лесно и полезно да заведем детето на разходка в близкото село и там да види истинско коте, куче, магаре и още куп животни, които може би досега е виждало само на картинка и по телевизора. Спомням си как миналото лято, докато гостувахме в едно малко градче, фурор сред децата в квартала предизвика малко, жълто, пухкаво, истинско пате. Бабата на едно от децата го беше завела на пазар, то се беше впечатлило и за някакви си 2-3 лв. детето цяло лято се грижеше за това патенце. Иначе буйното и палаво момче полагаше неимоверно старание, постоянство и грижи, за да нахрани, изкъпе и отглежда патенцето.
Продължих да размишлявам по темата доколко налагаме собственото си виждане за нещата от живота върху децата. Върнах се съвсем в началото.
Начинът на раждане. Почти винаги се подхожда от гледна точка на майката, по-важно е на нея да й комфортно. Но все повече изследвания доказват, че редица проблеми при бебета се дължат на начина на раждане.
Идва въпросът къде ще спи бебето. За кого е удобно бебето да спи в самостоятелна стая? И през коя част от живота си човек спи сам в леглото и в стаята? Само докато е малко бебе и дете, а точно тогава то има най-голяма нужда от закрила. После става студент, живее със съквартиранти, следва създаването на семейство, и отново човек спи заедно с някого. Защо като възрастни всячески се стремим да създаваме и поддържаме контакти, да не оставаме за дълго сами, а се опитваме да наложим на детето да бъде само. Самостоятелността няма нищо общо с това да се научи да живее самичко.
А храненето? Някой някога е решил, че може да бъде по-силен от човешката природа. Уви, май не се получава твърде добре. Двумесечно бебе има инстинкт за самосъхранение и се опитва да избута лъжичката с пюрето, но майката тъпче ли тъпче, защото така трябва. На шест месеца детето само посяга към храната, но не, не трябва да се изцапа. Съзнаваме ли как се опитваме да променим хилядолетната човешка история. И наистина ли късното захранване и кърменето е мода? Та така сме се размножили до 7 милиарда през всичките тези хиляди години. А ранното захранване и адаптираното мляко съществуват от има-няма 70 години.
Идва ред на изборът на градина, училище, университет. Все по-често на въпроса „Защо сте в това училище?” подрастващите отговарят „Защото родителите ми искаха”. И все по-често виждам немотивирани и незнаещи какво да правят с живота си абитуриенти. А са на почти 20. Нашите баби са отглеждали деца на тази възраст. Но докато продължаваме да правим „най-доброто” за децата си, без да се съобразяваме с желанията им, ще продължаваме да създаваме безхарактерни единици на обществото.
Снимка: Flickr
