- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Предаван от бабите ни, сред младите майки днес все още широко битува един много разпространен страх. Страхът да не простудим бебето. Българските педиатри, които в много други отношения се придържат към остарели и отречени по света препоръки, съветват бебето да се извежда дори и в студени дни.
Както и да забравим онова "поверие", детето да не се показва навън до навършване на 40 дни. Много остаряло и погрешно. Младите майки би следвало да се предупреждават, че претоплянето и изнежването на детето е далеч по-опасно.
2 в 1 или деветте месеца преди раждането
Вие и вашето неродено бебе сте винаги заедно – имате общи физически и емоционални усещания, огладнявате заедно, оставате прегърнати дори и когато спите, носите едни и същи дрехи – и изглеждате прекрасно, обичате да танцувате на нежна и успокояваща музика, разбирате се дори без думи...
Замислям се как протичат тези 9 месеца и как се грижим за нероденото: хранене - няколко пъти дневно; гимнастика – няколко пъти седмично; сън – добре е да има почивка и през деня, освен нощния сън; медицински изследвания и витамини – според препоръката на лекаря ни; разходки – ежедневно ... А това, което предаваме на детето си чрез нашите мисли, чувства и възприятия е всяка една секунда!
Противниците на доктор Спок го обвиняват в "престъпление срещу човечеството". Почитателите му вярват, че малките бебета подлежат на разглезване при "неправилна употреба".
Японците са убедени, че плачът на бебетата и малките деца укрепва здравето им. Освен това гонел злите духове от страната. За целта сумисти се натоварват със задачата да разплакват малчугани на ежегоден фестивал в Токио. Занятието има състезателен характер - печели сумистът, чиято "жертва" плаче най-силно.
Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.
Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.
Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.
Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.
Когато се роди дете, то размества поставените ни до момента вътрешни граници. Променя правилата, които сами сме си определили. Откликваме с любов на неговите потребности, нарушавайки собствения си комфорт и лично пространство.
През първата година от живота си сякаш то определя правилата. И така трябва да е според мен - това е майчинско-бащината любов. Това е здравословно равностойно партньорство и добра основа на хармонични взаимоотношения.
Младите майки, особено тези избрали да кърмят, се сблъскват челно с хроничното недоспиване. Повечето от нас го приемат като необходима жертва в името на децата. Дали си даваме сметка обаче колко опасно може да бъде.
Невъзможността да се концентрираме се оказва най-безобидния проблем. Неотдавна Фондацията за психическо здраве във Великобритания установи връзката между недоспиването и депресията, имунната недостатъчност, различни невралгии и заболяванията на сърдечно-съдовата система.
Хората, които приемат близките си без желание да ги променят и контролират на всяка цена, обикновено са спокойни хора. Не знам коя е причината и кое следствието - знам, че резултатът е една много приятна, хармонична среда.
Ако си направим експеримент за няколко часа да записваме изразите, с които комуникираме с околните, е твърде вероятно да се окаже, че не одобряваме другите. (Отпърво себе си, но това е друга тема.) Не одобряваме и децата си. Или поне това е посланието, което те получават от нас - вербално и невербално.
Още с раждането си, бебето променя живота на своята майка и своето семейство. То расте, развива се и се променя, променя се и отношението на околните към него. Кърменето на бебето също търпи развитие и промени. Често пъти новороденото се нуждае от помощта на майката, за да успее да се кърми правилно, но с течение на времето то се усъвършенства и на 3-4 месеца вече е истински „професионалист”, който успява да се нахрани за кратко време и дори прави паузи, за да се усмихне на своята майка. На година и половина детето не се кърми само с цел нахранване, дори е способно да изчака, когато е гладно. Но ако се е наранило или нещо го е направило нещастно, кърмачето ще поиска да се кърми веднага. Тригодишното кърмаче е твърде заето в играта със своите другарчета, за да се кърми през деня, но дойде ли време за сън, то търси гърдата, за да се успокои и заспи.
Както кърменето
Броят на временните (млечни) зъби у децата е 20. Тяхната поява започва около 6-я месец. При някои деца е възможно това да се случи по-рано (има известни случаи дори на деца родени със зъби) или пък по-късно. Това не е причина за безпокойство от страна на родителите. Няма доказана връзка между здравината на зъбите и ранната или късната им поява.
Пробиването на млечните зъби става по следната последователност: долни резци - 6-8 месец; горни резци – 8-12 месец; първи кътници – 12-16 месец; кучешки зъби – 16-20 месец; втори кътници – 20-30 месец. Възрастта е ориентировъчна. Последователността също понякога би могла да е различна, но твърде голяма разлика с описаната е възможен признак за прекаран рахит и е добре да се направи консултация с лекар.