- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Как да успокоим детето при нараняване?
Когато детето пострада при игра или се удари поради неопитност, то реагира почти мигновено и има нужда от успокоение и съчувствие. Повечето родители реагират адекватно и интуитивно дават подкрепата, от която детето се нуждае. Поведението, което като родители трябва да избягваме е в двете крайности – неглижиране или прекалено безпокойство от случилото се.
Понякога възрастните в стремежа си да насърчат самостоятелността и увереността на детето, се опасяват, че ако при всяко нараняване и плач то бива успокоявано и утешавано, това ще го направи зависимо от тях. Особено при малките момченца често се споменава, че те не бива да плачат за щяло и нещяло и че е време да се държат като мъже. Подобно поведение по-скоро би изкривило естествените реакции на детето в такива ситуации и би предизвикало потискане на истинските емоции, които то има нужда да изрази.
Ако боледуваме заедно с бебето
За всеки родител настъпват трудни и напрегнати дни, когато бебето вкъщи е болно. Но какво се случва, когато и майката също се разболее? Как да се справим с такава непредвидена ситуация?
Когато в семейството има малко бебе и времето не достига, обикновено се стремим към по-рационални решения за справяне със семейните задължения. Едно от тези неща е поддържането на наличност от основните групи лекарства и медикаменти, които семейството използва – консултирайте се с личния лекар и с педиатъра от какво точно имате нужда и редовно проверявайте годността им. Така, ако ви връхлети непредвидено разболяване, ще можете да реагирате бързо и няма да ви се налага веднага да тичате до аптеката. Е, поне на първо време.
10 идеи как да се забавлявате с бебето
Да се забавлявате заедно с вашето бебе не означава непременно да отскочите до магазина за играчки. Ето някои интересни идеи за това:
Експериментирайте с различни прически по времето за къпане – използвайте водата, пяната за вана и своето въобръжение – рок-звезда, еднорог, или извънземно - възможностите са неограничени...
Понякога животът приключва преди да е имал шанс да започне. Тогава сякаш всички ги боли. Но въпреки болката - тъгата не сплотява. Тъгата изправя майки срещу майки. Така се оказва.
Една майка загуби най-милото си. Дали ВЪПРЕКИ или ЗАРАДИ избора си - това е друга тема. Твърде голяма. Една майка ще понесе цялата тежест на своето решение.
Според Маргот Съндърланд, директор на Центъра за психично здраве на детето в Лондон, съвместният сън на децата с родителите ги прави по-спокойни и по-здрави като възрастни.
Съндърланд е автор на книги за родителството и отглеждането на деца. Нейното твърдение се базира на научни изследвания, доказващи връзката между съвместния сън и емоционалното и физическо здраве на детето, не само в детска възраст, но и когато то стане възрастен.
Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск
Винаги, когато ме питаха „Какво да подарим на бебето? От какво има най-голяма нужда?” отговарях през смях „Памперси”. Особено с второто дете, когато вече знаех, че голяма част от семейния бюджет се харчи именно за памперси за новороденото бебе. Но за съжаление, никой не подарява памперси, когато отива на гости при бебе. Наскоро открих как мога да бъда оригинална в подаръка и полезна за родителите. Чакам с нетърпение след няколко месеца да роди една от приятелките ми, за да й направя торта от памперси.
Най-лесният начин е да се подредят памперсите един до друг в правоъгълна форма и да се стегнат с ластик и широка панделка (на снимка 7 в галерията се вижда добре как да се подредят памперсите, за да се етажира тортата).
Ококорих очи, когато един приятел италианец ми каза, че детето му започнало да чете на 18 месечна възраст. Вярвам в акселерацията, но чак пък толкова...Казах си „Явно децата в технологичния век започват да четат преди да са проговорили”. Приятелят ми сподели, че неговият син, сега на четири години, посещавал детско заведение, в което обучението било насочено към развитието на дясното полукълбо на мозъка. Този път си казах „Хайде сега пък и родителски амбиции, горкото дете чете от бебе, сега пък ще го правят и гении!”. Но реших да се поровя по темата.
Науката ни казва, че двете полукълба на мозъка изпълняват различни функции. Функциите на лявото полукълбо са линейни, логични и интелектуални. Дясното полукълбо отговаря за емоциите, интуитивните способности, образното мислене, творческите способности. Лявото полукълбо контролира съзнанието, дясното – подсъзнанието.
Водени от родителска обич и отговорност, се стремим да осигурим на децата си пълноценно, балансирано и здравословно хранене, съответстващо на възрастта и предпочитанията им. Освен това, бихме искали да им създадем добри хранителни навици и да им покажем, че храненето е удоволствие.
За препоръчване е да избягваме храни и продукти, които са по-непълноценни или биха предизвикали алергична или друга нежелателна реакция в крехкия детски организъм.
Моментът на раждането е преломен - краят на един етап и началото на друг. Това е преминаването от усещането да бъдеш само една жена и отговорността да станеш майка или да бъдеш само един мъж и да станеш баща, а плодът да се превърне в син или в дъщеря. Този момент не е само физически. В него освен с тялото си, жената участва с ум, със своите страхове, с болка и възможността да я понесе.
В последните години се налага мнението на някои специалисти, че процесът на раждане би бил по-естествен, ако детето може да премине от амниотичните околоплодни води във вода. Или казано с две думи – раждане във вода.